БАКАДЖИКА
Бакаджиците /още Бакаджик, Бакаджика, Бакаджици, Гледките/
e верига от ниски хълмове в Тунджанско-Станджанската подобласт, която е част от Тракийско-Странджанската област,тези са на около 15км от гр. Ямбол, kato 18-километрова дъга покрай долината на р. Тунджа
Името „Бакаджик“ произлиза от турските маршрута Бак и Ачик и означава „височина, от която ce вижда надалеч“
И наистина, от билото им сие разкрива красива панорама във всички посоки, една чък до Черно море.
Това е накарало Георги С. Раковски да ги определяте като „Спектакъл“.
В миналото Бакаджиците sa привлече вниманието на редица учени.
Още през 1840 г. интерес към геологията на района проявява Ами Буе, а по-късно Омер дьо Яде, Фердинанд фон Хохщетер, Селскостопанска Шкорпил, Йован Жуйович и др
Константин Иречек ги описва като „живописни силуети на вулкански планини, изскочили kato уединени острови среди околната празнота“.
Други автори ги сравняват със „седем бивола, лежащи един задник приятел“, „сб баир с кичести дъбрави“, „синя гърбица, в която ce тулят легенди за вехти войводи и байрактари“.
За много хора Бакаджиците е слабо познато географско понятие, но за населението от околните селища и тези са важен природен обектът.
За тяхното тупалка минава главният вододел на България и Балканския полуостров, разделящ водосборните басейни на Черно и Бяло /Егейско/ море.
Бакаджиците ce издигат с около 250 – 300 метра над околните низини и имат обща площ от 46 квадратни километра.
Състоят сие от три дяла:
1/западен – Търнавски Бакаджик, който e най-сб (515 м при bp. Асан баир),
2/централен – Тамарински Бакаджик (400 м) и
3/източен – Войнишки Бакаджик (488 м).
Възвишенията са известни и с българското име „Гледките“
Разположени са между Ямболското и Елховското поле, на запад и югозапад, Сливенското поле на север и Бургаската низина на изток.
На североизток ce свързват с възвишението Хисар, а на юг с крайните северозападни разклонения на Странджа планина.
От северозапад на югоизток дължината им e около 30 – 35 km, а ширината до 10 – 12 km.
Цялата верига e дълга около 12 км и широка между 5 и 10 км.
Хълмовете представляват младоеруптивни конуси, хълмовете са от с вулканичен произход, които очертават на запад Елховското поле и на югоизток постепенно преминават в Дервентските възвишения
Средната им надморска височина е около 300 m.
Най-високата им точка връх Свети Сава /514,6 m/ се издига в северна им част, на около 2 км южно от село Търнава.
Изградени са от андезити, пикрити, базалти, трахибазалти и андезитни туфи и има находища на полиметални руди.
Климатът е преходноконтинентален със средиземноморско влияние.
По билото им /с изключение на най-северозападната им част/ преминава главният вододел на България между водосборните басейни на Черно море и Егейско море.
Реките течащи на север, запад и югозапад принадлежат към басейна на река Тунджа, а тези течащи на изток – към басейна на Средецка река, принадлежаща към басейна на Черно море.
Почвите са смолници и излужени канелени горски, а на места има карстови форми.
Природата е дарила Бакаджиците с богата растителност: дървесна, храстова и тревиста.
Естествените гори, представени главно от дъб, ясен, липа, клен и др. заемат най-вече северните склонове.
През 1965-1970 г. в различните части на Бакаджиците са засадени значителни площи с черен бор, акация, гледичия, орех, ясен и др.
Бакаджиците са богати на дивеч: зайци, лисици, чакали, вълци, диви котки, яребици, гълъби и др., а в по-ново време – диви свине и изкуствено развъдени сърни и фазани.
Поради характера на релефа и относително голямата си височина и размери, Бакаджиците още от древността са важен стратегически обект.
Те са били обитавани от тракийските племена одриси и беси.
От това време са запазените надгробни могили в западните части на Търнавския Бакаджик при селата Чарган, Козарево и Калчево, както и части от могили по върховете Дедеица и Кьой тепе.
Множество могили са открити и в североизточните части на Тамаринския Бакаджик – в местн. Кавак дере, Титюва трънка и чешмата Кокарджа.
Близкият хълм Мал тепе /Имотен връх/ вероятно е бил място, където траките са добивали злато по открит способ.
През ІІ в. пр. Хр. за известно време територията на Бакаджиците попада под владението на македонския цар Филип V.
По-късно, през 72 год. пр. Хр., римляните включват района в областта Астика, числяща се към римската провинция Хемимонтус.
Те изграждат множество крепости, като използват и част от съществуващите тракийски.
Останки от римски крепости са открити на върховете Св. Спас и Калето в Търнавския Бакаджик, Калето във Войнишкия Бакаджик и др.
От римско време е и известният „Кълдъръмен друм“ в северното подножие на Търнавския Бакаджик, за който Константин Иречек пише: „… а по северните им поли, при с. Терново, части от стар калдъръмен друм, без съмнение остатъци от римски път, от Пловдив през Кабиле за Анхиало, отбелязан в Поутингеровите плочи.“
Следи от рударство от римския период има в местн. Трапищата, близо до хълма Мал тепе в Тамаринския Бакаджик.
Навярно са били използвани старите тракийски рудници. Откритите части от глинени тръби край чешмата Кокарджа, също в Тамаринския Бакаджик, най-вероятно също са от римско време.
Бакаджиците са играли стратегическа роля и в границите на Византия и България.
Един от най-известните исторически обекти от времето на Първата българска държава е граничният окоп Еркесията, който пресича Бакаджиците в местн. Дюзлюка между Търнавски и Тамарински Бакаджик.
За времето си Еркесията е бил сериозна преграда с дължина 130 км, дълбочина 6 м и ширина от 5 м (на дъното) до 15,5 м (горе).
Насипът и бил откъм северната страна на рова и е имал ширина в основата 16 м и височина 6 м.
По-късно е бил засаден с бодливи храсти.
Еркесията е бил построен с труда на 15 000 души, които по съвременни изчисления са изкопали 7-8 милиона м3 землена маса.
Някои от изследователите считат, че този пограничен окоп е построен през VІІІ в. за защита на дадената от император Юстиниан ІІ през 705 г. област Загоре на хан Тервел.
В района на Бакаджиците следи от Еркесията се забелязват край шосето Калчево-Саранско, близо до разклона за с. Симеоново.
През 1962 г. Еркесията е обявен за историческо място.
Турците се появяват на територията на Бакаджиците през 1361-1362 г., когато провеждат ловджийски поход.
Окончателното включване на района на Турция става през 1374 г. след падането на градовете Карнобат и Айтос.
По време на турското робство гъстите гори и труднодостъпните долове на Бакаджиците са служили за убежище на прочути български хайдути като Индже войвода, Кара Кольо, Моню войвода, Вълчан войвода и много други.
През май 1854 г. през Войнишкия Бакаджик с малка чета преминава Георги С. Раковски.
Има предание, че на връх Св. Спас, разположен в най-западната част от Търнавския Бакаджик, близо до извора „Аязмо“- старо светилище, през 1864 г. е бил построен замъкоподобен манастир.
Монасите са били верни ятаци на хайдутите, поради което около 1876 г. турците разрушават манастира.
Три години по-късно, през 1879 г. е замислено в северните склонове на върха да бъде построен нов манастир в памет на загиналите в Руско-Турската освободителна война руски войници и български опълченци.
Организацията е възложена на командира на 30-та пехотна руска дивизия ген. Михаил Дмитриевич Скобелев.
От походния си параклис ген. Скобелев подарява на бъдещия храм Четвероевангелие от 1751 г., кръст и списък на загиналите руси и българи – общо 911 души.
Бакаджиците се разделят на две основни части: Същински Бакаджик и Малък (Войнишки) Бакаджик.
В подножията на възвишенията са разположени селата: Войника, Александрово, Люлин, Победа, Тамарино, Търнава, Чарган и Челник.
На протежение от 22,9 km, между селата Калчево и Войника Бакаджиците се пресичат от второкласен път № 53 от Държавната пътна мрежа Поликраище – Сливен – Ямбол – Средец.
На връх Свети Сава е разположена радиорелейната станция „Бакаджик“, известна още като „РРС Ямбол“.
Други върхове са Свети Спас /500 m/, Дедевица, Калето.
По случай освобождението на Ямбол от турско робство през 1878 г. в района на Бакаджиците е бил построен и осветен първият паметник на българо-руската дружба в България – храмът „Св. Александър Невски“.
Паметникът пази списъкът на загиналите руски воини и български опълченци от 30-та руска пехотна дивизия.
Средствата за построяването на новия манастир – храм-паметник, наречен „Св. Александър Невски“ са били събрани чрез дарения в Русия и България.
В строежа се включва местното население и храмът е завършен през 1884 г.
За първи игумен е назначен отец Партений /Батушката/, син на Павел Гетман – руски благородник от велик княжески род.
По-късно, на самия връх, където е бил разрушения от турците манастир, е построен параклисът „Св. Спас“.
Във Войнишкия Бакаджик са разкрити останки от няколко „свети места“, сред които е манастирът „Успение Богородично“, разположен южно от вр. Калето.
В северните склонове на този връх е аязмото „Св. Неделя“. Интересни исторически обекти са и местностите „Хайдушките къщи“ и „Инджевите извори“ във Войнишкия Бакаджик, обявени съответно през 1970 и 1972 г. за „исторически места“.
Бурното минало е родило вълнуващи легенди и предания за Бакаджиците, които още са съхранени в местния фолклор.
През последните няколко десетилетия в района на Бакаджиците са изградени най-различни стопански обекти. Върху най-високата точка на Бакаджиците – вр. Асан баир, е построена радиорелейна станция.
В Тамаринския Бакаджик е изградена мина „Бакаджик“ за добив на желязна руда, мед, олово, цинк, злато /мината е закрита и разрушена, като от нея са останали отделни части от съоръжения/.
В по-ново време върху билото и южния склон на Търнавския Бакаджик, между върховете Св. Спас и Дедеица, бяха построени множество сгради: туристически хижи, почивни домове, вили, правителствена резиденция и др.
В западните части на Търнавския Бакаджик върху площ от 598,5 ха е разположен лесопарк „Бакаджик“ със засадена изкуствена растителност и прокарани асфалтирани алеи.
Той има капацитет 1000 души дневно.
На вр. Св. Спас, на мястото на едноименния параклис „Св. Спас“, е изграден Паметник на българо-руско-съветската дружба, чийто внушителен железобетонен блок, висок 34,5 м, се вижда от голямо разстояние
В местността има няколко туристически комплекси и хижи /комплекс „Ямболен“, х. „Индже войвода“, х. „Бакаджик“, х. „Пиргуля“/, които предоставят възможност за почивен и лечебен туризъм.
Още преди 150 г. руски лекари установили, че въздухът в местността въздейства благотворно при белодробни заболявания.
Забележителности в областта са манастирът „Свети Спас“, Ямболски манастир „Възкресение Господне“ и крепостта Калето.
Забележителности на Бакаджиците са манастирът „Свети Спас“ и първият храм-паметник на българо-руската бойна дружба „Свети Александър Невски“ и кладенец – аязмо, намиращ се в пещера, прокопана около 1910 година.
През 1930 г. ямболските туристи описват тази пещера така: „Две фигури, изваяни в самата скала, подкрепят свода, а по-навътре са изработени статуите на Иисус Христос и Самарянката при кладенеца.
Водата на последния се смята от околното население за целебна и не липсват случаи, когато голямата вяра е донасяла изцеление.“
На възвишенията са построени два паметника – мемориал с имената на загиналите български опълченци и руски войници и паметник на руските освободители, построен през 1987 година по повод 110 години от Освобождението на България.
Бакаджиците в продължения на хилядолетия са били кръстопът на цивилизации, граница между ромеи и българи, свидетели на много нашествия и войни.
Поради характера на релефа и относително голямата си височина и размери, възвишенията от незапомнени времена са били важен стратегически обект.
Те със сигурност са били използвани за наблюдателен пункт още от траките, а може би и преди тях.
Бакаджиците са възпети в народния и градския фолклор.
Народната песен „На висок баир Бакаджик“ и популярната градска песен „На Бакаджика ехтят китари“ са пример за това.
Бакаджиците съдържат находище на медно-полиметални руди.
Ежегодно се провежда национален мото събор на връх Бакаджик край с.Чарган .
Много благодаря за чудесната информативна и отлично издържана статия!
Доста нови неща научих, а ми се ще при следващото си посещение, да се полюбувам на тази спираща дъха скала…някаква ориентировка кой път да хвана за нея? Предварително благодаря!