• За мен
  • Реклама
  • Права и условия
  • Контакти
PR ZONE
ADVERTISEMENT
ПОДКРЕПИ НИ
  • Начало
  • България
  • Македония
  • Света
  • СТАРА ЗАГОРА
  • Патриотизъм
  • Земеделие
  • Да разлаем кучетата
  • Изкуство
No Result
View All Result
  • Начало
  • България
  • Македония
  • Света
  • СТАРА ЗАГОРА
  • Патриотизъм
  • Земеделие
  • Да разлаем кучетата
  • Изкуство
No Result
View All Result
PR ZONE
No Result
View All Result
Home Погледнато в интернет

БАКАДЖИКА ДИМИТРИНКА МИТОВА

Петко Русанов by Петко Русанов
ноември 26, 2020
in Погледнато в интернет
1
БАКАДЖИКА ДИМИТРИНКА МИТОВА
0
SHARES
635
VIEWS
Сподели във FacebookСподели в Twiter
БАКАДЖИКА
Бакаджиците /още Бакаджик, Бакаджика, Бакаджици, Гледките/
e верига от ниски хълмове в Тунджанско-Станджанската подобласт, която е част от Тракийско-Странджанската област,тези са на около 15км от гр. Ямбол, kato 18-километрова дъга покрай долината на р. Тунджа
Името „Бакаджик“ произлиза от турските маршрута Бак и Ачик и означава „височина, от която ce вижда надалеч“
И наистина, от билото им сие разкрива красива панорама във всички посоки, една чък до Черно море.
Това е накарало Георги С. Раковски да ги определяте като „Спектакъл“.
В миналото Бакаджиците sa привлече вниманието на редица учени.
Още през 1840 г. интерес към геологията на района проявява Ами Буе, а по-късно Омер дьо Яде, Фердинанд фон Хохщетер, Селскостопанска Шкорпил, Йован Жуйович и др
Константин Иречек ги описва като „живописни силуети на вулкански планини, изскочили kato уединени острови среди околната празнота“.
Други автори ги сравняват със „седем бивола, лежащи един задник приятел“, „сб баир с кичести дъбрави“, „синя гърбица, в която ce тулят легенди за вехти войводи и байрактари“.
За много хора Бакаджиците е слабо познато географско понятие, но за населението от околните селища и тези са важен природен обектът.
За тяхното тупалка минава главният вододел на България и Балканския полуостров, разделящ водосборните басейни на Черно и Бяло /Егейско/ море.
Бакаджиците ce издигат с около 250 – 300 метра над околните низини и имат обща площ от 46 квадратни километра.
Състоят сие от три дяла:
1/западен – Търнавски Бакаджик, който e най-сб (515 м при bp. Асан баир),
2/централен – Тамарински Бакаджик (400 м) и
3/източен – Войнишки Бакаджик (488 м).
Възвишенията са известни и с българското име „Гледките“
Разположени са между Ямболското и Елховското поле, на запад и югозапад, Сливенското поле на север и Бургаската низина на изток.
На североизток ce свързват с възвишението Хисар, а на юг с крайните северозападни разклонения на Странджа планина.
От северозапад на югоизток дължината им e около 30 – 35 km, а ширината до 10 – 12 km.
Цялата верига e дълга около 12 км и широка между 5 и 10 км.
Хълмовете представляват младоеруптивни конуси, хълмовете са от с вулканичен произход, които очертават на запад Елховското поле и на югоизток постепенно преминават в Дервентските възвишения
Средната им надморска височина е около 300 m.
Най-високата им точка връх Свети Сава /514,6 m/ се издига в северна им част, на около 2 км южно от село Търнава.
Изградени са от андезити, пикрити, базалти, трахибазалти и андезитни туфи и има находища на полиметални руди.
Климатът е преходноконтинентален със средиземноморско влияние.
По билото им /с изключение на най-северозападната им част/ преминава главният вододел на България между водосборните басейни на Черно море и Егейско море.
Реките течащи на север, запад и югозапад принадлежат към басейна на река Тунджа, а тези течащи на изток – към басейна на Средецка река, принадлежаща към басейна на Черно море.
Почвите са смолници и излужени канелени горски, а на места има карстови форми.
Природата е дарила Бакаджиците с богата растителност: дървесна, храстова и тревиста.
Естествените гори, представени главно от дъб, ясен, липа, клен и др. заемат най-вече северните склонове.
През 1965-1970 г. в различните части на Бакаджиците са засадени значителни площи с черен бор, акация, гледичия, орех, ясен и др.
Бакаджиците са богати на дивеч: зайци, лисици, чакали, вълци, диви котки, яребици, гълъби и др., а в по-ново време – диви свине и изкуствено развъдени сърни и фазани.
Поради характера на релефа и относително голямата си височина и размери, Бакаджиците още от древността са важен стратегически обект.
Те са били обитавани от тракийските племена одриси и беси.
От това време са запазените надгробни могили в западните части на Търнавския Бакаджик при селата Чарган, Козарево и Калчево, както и части от могили по върховете Дедеица и Кьой тепе.
Множество могили са открити и в североизточните части на Тамаринския Бакаджик – в местн. Кавак дере, Титюва трънка и чешмата Кокарджа.
Близкият хълм Мал тепе /Имотен връх/ вероятно е бил място, където траките са добивали злато по открит способ.
През ІІ в. пр. Хр. за известно време територията на Бакаджиците попада под владението на македонския цар Филип V.
По-късно, през 72 год. пр. Хр., римляните включват района в областта Астика, числяща се към римската провинция Хемимонтус.
Те изграждат множество крепости, като използват и част от съществуващите тракийски.
Останки от римски крепости са открити на върховете Св. Спас и Калето в Търнавския Бакаджик, Калето във Войнишкия Бакаджик и др.
От римско време е и известният „Кълдъръмен друм“ в северното подножие на Търнавския Бакаджик, за който Константин Иречек пише: „… а по северните им поли, при с. Терново, части от стар калдъръмен друм, без съмнение остатъци от римски път, от Пловдив през Кабиле за Анхиало, отбелязан в Поутингеровите плочи.“
Следи от рударство от римския период има в местн. Трапищата, близо до хълма Мал тепе в Тамаринския Бакаджик.
Навярно са били използвани старите тракийски рудници. Откритите части от глинени тръби край чешмата Кокарджа, също в Тамаринския Бакаджик, най-вероятно също са от римско време.
Бакаджиците са играли стратегическа роля и в границите на Византия и България.
Един от най-известните исторически обекти от времето на Първата българска държава е граничният окоп Еркесията, който пресича Бакаджиците в местн. Дюзлюка между Търнавски и Тамарински Бакаджик.
За времето си Еркесията е бил сериозна преграда с дължина 130 км, дълбочина 6 м и ширина от 5 м (на дъното) до 15,5 м (горе).
Насипът и бил откъм северната страна на рова и е имал ширина в основата 16 м и височина 6 м.
По-късно е бил засаден с бодливи храсти.
Еркесията е бил построен с труда на 15 000 души, които по съвременни изчисления са изкопали 7-8 милиона м3 землена маса.
Някои от изследователите считат, че този пограничен окоп е построен през VІІІ в. за защита на дадената от император Юстиниан ІІ през 705 г. област Загоре на хан Тервел.
В района на Бакаджиците следи от Еркесията се забелязват край шосето Калчево-Саранско, близо до разклона за с. Симеоново.
През 1962 г. Еркесията е обявен за историческо място.
Турците се появяват на територията на Бакаджиците през 1361-1362 г., когато провеждат ловджийски поход.
Окончателното включване на района на Турция става през 1374 г. след падането на градовете Карнобат и Айтос.
По време на турското робство гъстите гори и труднодостъпните долове на Бакаджиците са служили за убежище на прочути български хайдути като Индже войвода, Кара Кольо, Моню войвода, Вълчан войвода и много други.
През май 1854 г. през Войнишкия Бакаджик с малка чета преминава Георги С. Раковски.
Има предание, че на връх Св. Спас, разположен в най-западната част от Търнавския Бакаджик, близо до извора „Аязмо“- старо светилище, през 1864 г. е бил построен замъкоподобен манастир.
Монасите са били верни ятаци на хайдутите, поради което около 1876 г. турците разрушават манастира.
Три години по-късно, през 1879 г. е замислено в северните склонове на върха да бъде построен нов манастир в памет на загиналите в Руско-Турската освободителна война руски войници и български опълченци.
Организацията е възложена на командира на 30-та пехотна руска дивизия ген. Михаил Дмитриевич Скобелев.
От походния си параклис ген. Скобелев подарява на бъдещия храм Четвероевангелие от 1751 г., кръст и списък на загиналите руси и българи – общо 911 души.
Бакаджиците се разделят на две основни части: Същински Бакаджик и Малък (Войнишки) Бакаджик.
В подножията на възвишенията са разположени селата: Войника, Александрово, Люлин, Победа, Тамарино, Търнава, Чарган и Челник.
На протежение от 22,9 km, между селата Калчево и Войника Бакаджиците се пресичат от второкласен път № 53 от Държавната пътна мрежа Поликраище – Сливен – Ямбол – Средец.
На връх Свети Сава е разположена радиорелейната станция „Бакаджик“, известна още като „РРС Ямбол“.
Други върхове са Свети Спас /500 m/, Дедевица, Калето.
По случай освобождението на Ямбол от турско робство през 1878 г. в района на Бакаджиците е бил построен и осветен първият паметник на българо-руската дружба в България – храмът „Св. Александър Невски“.
Паметникът пази списъкът на загиналите руски воини и български опълченци от 30-та руска пехотна дивизия.
Средствата за построяването на новия манастир – храм-паметник, наречен „Св. Александър Невски“ са били събрани чрез дарения в Русия и България.
В строежа се включва местното население и храмът е завършен през 1884 г.
За първи игумен е назначен отец Партений /Батушката/, син на Павел Гетман – руски благородник от велик княжески род.
По-късно, на самия връх, където е бил разрушения от турците манастир, е построен параклисът „Св. Спас“.
Във Войнишкия Бакаджик са разкрити останки от няколко „свети места“, сред които е манастирът „Успение Богородично“, разположен южно от вр. Калето.
В северните склонове на този връх е аязмото „Св. Неделя“. Интересни исторически обекти са и местностите „Хайдушките къщи“ и „Инджевите извори“ във Войнишкия Бакаджик, обявени съответно през 1970 и 1972 г. за „исторически места“.
Бурното минало е родило вълнуващи легенди и предания за Бакаджиците, които още са съхранени в местния фолклор.
През последните няколко десетилетия в района на Бакаджиците са изградени най-различни стопански обекти. Върху най-високата точка на Бакаджиците – вр. Асан баир, е построена радиорелейна станция.
В Тамаринския Бакаджик е изградена мина „Бакаджик“ за добив на желязна руда, мед, олово, цинк, злато /мината е закрита и разрушена, като от нея са останали отделни части от съоръжения/.
В по-ново време върху билото и южния склон на Търнавския Бакаджик, между върховете Св. Спас и Дедеица, бяха построени множество сгради: туристически хижи, почивни домове, вили, правителствена резиденция и др.
В западните части на Търнавския Бакаджик върху площ от 598,5 ха е разположен лесопарк „Бакаджик“ със засадена изкуствена растителност и прокарани асфалтирани алеи.
Той има капацитет 1000 души дневно.
На вр. Св. Спас, на мястото на едноименния параклис „Св. Спас“, е изграден Паметник на българо-руско-съветската дружба, чийто внушителен железобетонен блок, висок 34,5 м, се вижда от голямо разстояние
В местността има няколко туристически комплекси и хижи /комплекс „Ямболен“, х. „Индже войвода“, х. „Бакаджик“, х. „Пиргуля“/, които предоставят възможност за почивен и лечебен туризъм.
Още преди 150 г. руски лекари установили, че въздухът в местността въздейства благотворно при белодробни заболявания.
Забележителности в областта са манастирът „Свети Спас“, Ямболски манастир „Възкресение Господне“ и крепостта Калето.
Забележителности на Бакаджиците са манастирът „Свети Спас“ и първият храм-паметник на българо-руската бойна дружба „Свети Александър Невски“ и кладенец – аязмо, намиращ се в пещера, прокопана около 1910 година.
През 1930 г. ямболските туристи описват тази пещера така: „Две фигури, изваяни в самата скала, подкрепят свода, а по-навътре са изработени статуите на Иисус Христос и Самарянката при кладенеца.
Водата на последния се смята от околното население за целебна и не липсват случаи, когато голямата вяра е донасяла изцеление.“
На възвишенията са построени два паметника – мемориал с имената на загиналите български опълченци и руски войници и паметник на руските освободители, построен през 1987 година по повод 110 години от Освобождението на България.
Бакаджиците в продължения на хилядолетия са били кръстопът на цивилизации, граница между ромеи и българи, свидетели на много нашествия и войни.
Поради характера на релефа и относително голямата си височина и размери, възвишенията от незапомнени времена са били важен стратегически обект.
Те със сигурност са били използвани за наблюдателен пункт още от траките, а може би и преди тях.
Бакаджиците са възпети в народния и градския фолклор.
Народната песен „На висок баир Бакаджик“ и популярната градска песен „На Бакаджика ехтят китари“ са пример за това.
Бакаджиците съдържат находище на медно-полиметални руди.
Ежегодно се провежда национален мото събор на връх Бакаджик край с.Чарган .
ADVERTISEMENT
Previous Post

Роден е в Пловдив на 24 ноември 1896 г – ЦАНКО ЛАВРЕНОВ УК

Next Post

СЕЛО БЪЛГАРСКА БЛАЦА – ОТ ГРЪЦКА УИКИПЕДИЯ – САМИТЕ ГЪРЦИ ПИШАТ ЧЕ ТАМ ИМА БЪЛГАРИ , НЕ МАКЕДОНЦИ

Петко Русанов

Петко Русанов

Аз съм от Стара Загора.

Next Post
СЕЛО БЪЛГАРСКА БЛАЦА – ОТ ГРЪЦКА УИКИПЕДИЯ – САМИТЕ ГЪРЦИ ПИШАТ ЧЕ ТАМ ИМА БЪЛГАРИ , НЕ МАКЕДОНЦИ

СЕЛО БЪЛГАРСКА БЛАЦА - ОТ ГРЪЦКА УИКИПЕДИЯ - САМИТЕ ГЪРЦИ ПИШАТ ЧЕ ТАМ ИМА БЪЛГАРИ , НЕ МАКЕДОНЦИ

Comments 1

  1. Терри says:
    1 година ago

    Много благодаря за чудесната информативна и отлично издържана статия!
    Доста нови неща научих, а ми се ще при следващото си посещение, да се полюбувам на тази спираща дъха скала…някаква ориентировка кой път да хвана за нея? Предварително благодаря!

    Отговор

Вашият коментар Отказ

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Останете на линия

  • 55.4k Followers
  • Trending
  • Comments
  • Latest
БЪЛГАРСКИ СЛЕДИ В ЕДНА РУСКА СЪДБА

БЪЛГАРСКИ СЛЕДИ В ЕДНА РУСКА СЪДБА

юни 7, 2020
СТАЛИН И УБИТИТЕ НАД СТО ХИЛЯДИ БЪЛГАРИ ПРИ ГЛАДОМОРА

СТАЛИН И УБИТИТЕ НАД СТО ХИЛЯДИ БЪЛГАРИ ПРИ ГЛАДОМОРА

юни 4, 2020
4 май 1903 г. загива Гоце Делчев. Изхвърлят костите му от влака при пренасянето им.  РУМЕН ЖЕРЕВ

4 май 1903 г. загива Гоце Делчев. Изхвърлят костите му от влака при пренасянето им. РУМЕН ЖЕРЕВ

май 4, 2020
КОИ СА ТРОНКИТЕ – ПУБЛИКУВАНО ОТ ДАНИЕЛ ЙОНКОВ

КОИ СА ТРОНКИТЕ – ПУБЛИКУВАНО ОТ ДАНИЕЛ ЙОНКОВ

юни 18, 2020
СТАЛИН И УБИТИТЕ НАД СТО ХИЛЯДИ БЪЛГАРИ ПРИ ГЛАДОМОРА

СТАЛИН И УБИТИТЕ НАД СТО ХИЛЯДИ БЪЛГАРИ ПРИ ГЛАДОМОРА

21
ЗА ИСТОРИЧЕСКОТО НИ НАСЛЕДСТВО

ЗА ИСТОРИЧЕСКОТО НИ НАСЛЕДСТВО

10
ХРИСТО ЖИВКОВ – ЗИНАТА – АТАНАС ФИЛИПОВ –

ХРИСТО ЖИВКОВ – ЗИНАТА – АТАНАС ФИЛИПОВ –

9
ВНИМАНИЕ! АНТИБЪЛГАРСКО СЕПАРАТИСТКО СПИСАНИЕ ИЗДАВАНО В ИЗМИР СЕ РАЗПРОСТРАНЯВА НЕОБЕЗПОКОЯВАНО В БЪЛГАРИЯ!

ВНИМАНИЕ! АНТИБЪЛГАРСКО СЕПАРАТИСТКО СПИСАНИЕ ИЗДАВАНО В ИЗМИР СЕ РАЗПРОСТРАНЯВА НЕОБЕЗПОКОЯВАНО В БЪЛГАРИЯ!

9
Тракийски градове  Севтополис

Тракийски градове Севтополис

март 20, 2023
НОВАТА БЪЛГАРСКА ГЕНЕРАЦИЯ – СТАНИСЛАВ ДИМИТРОВ

НОВАТА БЪЛГАРСКА ГЕНЕРАЦИЯ – СТАНИСЛАВ ДИМИТРОВ

март 17, 2023
Даниел Йонков БЪЛГАРСКАТА ТРАДИЦИОННА КУХНЯ

Даниел Йонков БЪЛГАРСКАТА ТРАДИЦИОННА КУХНЯ

март 8, 2023
ЛЕВСКИ И СТАРА ЗАГОРА – СНЕЖАНА МАРИНОВА

ЛЕВСКИ И СТАРА ЗАГОРА – СНЕЖАНА МАРИНОВА

февруари 19, 2023

Последните публикации

Тракийски градове  Севтополис

Тракийски градове Севтополис

март 20, 2023
НОВАТА БЪЛГАРСКА ГЕНЕРАЦИЯ – СТАНИСЛАВ ДИМИТРОВ

НОВАТА БЪЛГАРСКА ГЕНЕРАЦИЯ – СТАНИСЛАВ ДИМИТРОВ

март 17, 2023
Даниел Йонков БЪЛГАРСКАТА ТРАДИЦИОННА КУХНЯ

Даниел Йонков БЪЛГАРСКАТА ТРАДИЦИОННА КУХНЯ

март 8, 2023
ЛЕВСКИ И СТАРА ЗАГОРА – СНЕЖАНА МАРИНОВА

ЛЕВСКИ И СТАРА ЗАГОРА – СНЕЖАНА МАРИНОВА

февруари 19, 2023
PR ZONE

PR ZONE .INFO - СТЪПКА КЪМ АДА ИЛИ РАЯ - БЛОГ И ЗОНА НА ПЕТКО РУСАНОВ
БЛОГ ЗА ИСТИНСКАТА И НЕПОДПРАВЕНАТА ИСТОРИЯ
БЛОГ ЗА МОЕТО , ТВОЕТО ИЛИ НЕГОВОТО МНЕНИЕ
БЛОГ ЗА ПОЛИТИКАТА НА БАЛКАНИТЕ , БЪЛГАРИЯ , СВЕТА
БЛОГ ЗА ХОРАТА У НАС И ПО СВЕТА
PR ZONE .INFO - СМЕЛОСТТА ДА БЪДЕШ ОБЕКТИВЕН И ДА БЪДЕШ ЧОВЕК
БЛОГ ЗА СМЕЛОСТТА ДА БЪДЕШ БЪЛГАРИН
БЛОГ В КОЙТО СЕ ОПИТВАШ ДА КАЖЕШ ИСТИНАТА
PR ZONE .INFO - ЕДНА МЕЧТА , КОЯТО ГЛЕДА В БЪДЕЩЕТО

Последвайте ме

Преглед по категория

  • БОСИЛЕГРАД
  • Боян Чуков
  • Българи зад граница
  • България
  • ВМРО
  • ВОВ
  • Волжка България
  • Да разлаем кучетата
  • Древна история
  • ЕВРОВОТ
  • Земеделие
  • Изкуство
  • ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРИЯ
  • История на света
  • Католици
  • Колониални войни
  • лични
  • Македония
  • НИКОГА КОМУНИЗЪМ
  • НИКОЛА ТРАЙКОВ
  • Патриотизъм
  • Погледнато в интернет
  • ПОЛИТИКА
  • ПРОАНТИ
  • ПСВ
  • РУСИЯ
  • Света
  • СТАРА ЗАГОРА
  • СТАРА ЗАГОРА ОБЛАСТ
  • Традиции
  • ТУРИЗЪМ

Последни публикации

Тракийски градове  Севтополис

Тракийски градове Севтополис

март 20, 2023
НОВАТА БЪЛГАРСКА ГЕНЕРАЦИЯ – СТАНИСЛАВ ДИМИТРОВ

НОВАТА БЪЛГАРСКА ГЕНЕРАЦИЯ – СТАНИСЛАВ ДИМИТРОВ

март 17, 2023
  • За мен
  • Реклама
  • Права и условия
  • Контакти

© 2020 RagCom - WebDesign&Internet Marketing.

No Result
View All Result
  • Подкрепи ни
  • България
  • Българи зад граница
  • Македония
  • Погледнато в интернет
  • ВМРО
  • Света
  • Земеделие
  • СТАРА ЗАГОРА
  • Волжка България

© 2020 RagCom - WebDesign&Internet Marketing.

Welcome Back!

Login to your account below

Forgotten Password?

Create New Account!

Fill the forms bellow to register

All fields are required. Log In

Retrieve your password

Please enter your username or email address to reset your password.

Log In

Add New Playlist