СТАНЕТЕ, МИРНО! МИНАВАТ БЪЛГАРСКИТЕ БОЙНИ ЗНАМЕНА !
Спасяването на българските бойни знамена след Първата световна война – феномен в световната военна история
полковник от запаса доц. д-р Петър Ненков
Бойното знаме винаги е било символ на героизъм и беззаветно вярна служба пред народа и родината! Заедно с воинската клетва и държавния химн, то е най-яркият елемент на войнската символика, олицетворяваща дълга към Отечеството, държавността и армията.
В трудните моменти на боя, когато имало опасност знамето да попадне в нечисти, вражески ръце, българският войник жертвоготовно се е хвърлял в негова защита, защото е знаел, че така спасява войнската си чест, защото така са го учили командирите му , че полк без знаме се разформирова и изтрива от списъчния състав на армията.
След пробива на съглашенските войски при Добро поле през Първата световна война, на 29 септември 1918 г. в Солун се подписва примирие между командващия Македонския фронт на Антантата, генерал Франше Д, Епре и тричленна делегация, начело с Андрей Ляпчев, излъчена от българското правителство.
Съгласно примирието, всички български части, намиращи се на запад от Скопския меридиан, стават заложници на съглашенските войски. Така без да са победени, около 90 хиляди български воини от 1-ва пехотна Софийска дивизия, Сборната дивизия и 6-та пехотна дивизия се озовават в плен и са разоръжени.
Български полкове са разбивани, обграждани, пленявани и държани, като заложници – общо 14-пъти, но нито едно от полковите знамена не е попада в ръцете на врага. Всички те, до едно са спасени от български офицери и подофицери, които с риск за живота си намират начин да ги върнат в България, в своите части .
Днес, всички тези бойни знамена са си на мястото в Националния военноисторически музей: 6-ти пехотен Търновски полк, 1-ви пехотен Софийски полк, 25-ти пехотен Драгомански полк, 42-ри пехотен полк, 3-ти пехотен Бдински полк, 5-ти пехотен Ломски полк, 51-ви пехотен полк,52-ри пехотен полк,19-ти пехотен Шуменски полк, 35-ти пехотен Врачански полк, 36-ти пехотен Козлодуйски полк, 8-ми пехотен Приморски полк,27-ми пехотен Чепински полк и 9-ти пехотен Пловдивски полк.
В края на войната, за да не попаднат полковите светини във вражески ръце, в частите се предприемат от командирите, превантивни действия. Знамената са били сваляни от дръжките, укривани или заравяни на тайни места, на други са били организирани лъжливи, демонстративни изгаряния, а трети са били увивани от смели военнослужещи, около телата им, под униформите. Така са ги съхранявали месеци наред, в очакване на удобен миг, за да избягат от военнопленническите лагери и да ги пренесат, с риск за живота си до България. Защото воините са знаели, че животът, въпреки всичко, ще надмогне смъртта, че след поражението идва победата, знаели са че опазвайки бойните си знамена, опазват честта на Българската армия и Отечеството от поругание!
Със заповед № 67/30 март 1922 г. министърът на войната утвърждава учредяването на специален металически „Знак за спасяване на знаме“ за онези офицери и войници, които са спасили през Първата световна война 1915-1918 г. бойните си знамена. За спасените знамена е учредена „Възпоменателна гривна“ с изписани на нея имената на спасителите.
Нито една чужда армия, с която е воювала българската армия във войните за национално обединение и освобождение и във Втората световна война не може да се похвали, че има в своя военен музей пленено българско бойно знаме.
За сметка на това в Националния военноисторически музей в София има експонирани 67 пленени бойни знамена на чужди армии, дори и на Велики сили, с които сме воювали и побеждавали на бойното поле!
Такава е историята на тези български бойни знамена . Те преминали през ада на военнопленническите лагери, но останали невредими и неопетнени, победени, но непокорени, като Майка България, за да възкръснат след време като Жар птицата Феникс и отново да поведат войниците на България към нови победи!
