На 14.11.1878 г. – Преди 142 години в Северна Добруджа е въведено цивилно румънско управление.
Тази територия обхваща сега окръзите Тулча и Кюстенджа в Румъния, с площ от около 15 500 km2.
До 1877 г. областта е в Османската империя и е считана ма част от Българското землище, очертано със султанския ферман, който определя границите на Българската Екзархия, през 1870 г.. Това е поради значителната и преобладаваща част българско население.
При приключване на войната в 1878 г. в Северна Добруджа има население от около 100 000 души. Българите (включително етнографската група на гагаузите) са най-многобройни над 50 000, останалите по-малки групи са турци (към 20 000 души), татари (към 15 000 души), румънци (към 10 000 души), руси (към 5000 души), добруджански немци, неголям брой италианци, гърци и др. Същото е видно и от по-късни свидетелства. В 1880 г., френският търговски консул в Галац дьо Лел посочва, че населението на Северна Добруджа е 117 000 души, като „българите представляват основният елемент и наброяват 40 000″, а румънците преди анексията са били 12-13 000. Австроунгарския търговски консул в Тулча, също посочва, че „румънците в Северна Добруджа не са повече от 12 000 души”.
Но, Руската империя за да си осигури излаз на Дунав, отнема от Румъния територията на Бесарабия, като ѝ дава за компенсация Северна Добруджа. Въпреки възторженото настроение на българите от възкресението на България, тази несправедливост НЕ СЕ ПРИЕМА добре от тях. От случилото се с Македония, Западните покрайнини и Добруджа на голяма част от българите става ясно, че войната не се е водила само за българските интереси, както пропагандата тогава обяснява и изисква „вечна благодарност“ от тях…
НЕ СЕ ПРИЕМА добре и от румънската власт и общественост. Тогава те не искат ЧУЖДА земя и население. Искат си тяхната, отнета от Русия част от Молдова. Това се илюстрира добре от вестник „Telegraful“ от 30 март 1878 г.: …“Добруджа ще стане един нов български въпрос. Предстои създаване на княжество България: то веднага ще поиска Добруджа, където принципът на естествените граници, както и принципът на националностите ще бъде в полза на нейните искания“…
На 2 април 1878 г. тогавашният румънски министър-председател Братияну заявява чрез вестник „Steaua României“: …“И въпрос не може да става да се приеме Добруджа. Както географско-икономически, така и етнически, и исторически Добруджа не съставлява част от нашата територия. Разположена отвъд Дунава, тя е естествено продължение на България; населена е най-вече с българи, турци, татари. В нея румънци няма. Ако ние я завладеем, ще стане постоянен източник на конфликти между нас и българите: една отворена рана“…
И още тогава започват ЛЪЖИТЕ… по политически съображения… Руският губернатор на Тулча в 1878-1879 г. Иван Белоцерковец, за да подпомогне приемането на областта от Румъния в замяна на отнетото от нея, изкуствено намалява броя на българското население в Тулча, Бабадаг и други селища от 2 до 2,5 пъти, като умишлено увеличава броя на румънците. С това се спекулира и … до днес.
На 14 ноември крал Карол I отправя до добруджанското население послание. Никак не е маловажно, то е на … БЪЛГАРСКИ език: „С Берлинския договор европейските велики сили присъединиха вашата родина към Румъния. Ние няма да влезем като завоеватели във вашите граници, така определени от Европа…“.
След 1878 г. новото княжество е доминирано от руско управление и кадри и добруджанският въпрос е забравен… Чак до 1913 г. той не е предизвиква сериозни усложнения в отношенията между България и Румъния. Но след Балканската война, по време на Междусъюзническата война, Румъния напада България при НЕЗАЩИТЕНИ граници и неохранявана Северна България… Румънските войски минават Дунав по подарени ѝ от Русия понтонни мостове. Няма кой да ги спре, проруският ген. Радко Димитриев, дори услужливо е самопотопил Дунавската ни флотилия за да не пречи…. Румънската армия достига до София и ни се отнема дори Южна Добруджа. Това слага началото на конфликтите и териториалния спор между двете страни.
В опит да се промени демографската картина, десетки хиляди българи отново са прокудени след 1913 и 1919 г.. Дори в 1940 г. по официални данни още 68 000 севернодобруджански българи са насилствено депортирани южно от линията Силистра – Дуранкулак.
Ето една интересна подробност, част от публикувана статия от доц. д-р Йордан Василев, на: 25.11.2016 г. във в-к „168 часа“ – „Тодор Живков пропуска уникалния шанс да си върнем Северна Добруджа“
….“През 1978 г. изтекъл 100-годишният договор, но Брежнев казал на Първия, че не иска да се кара с Чаушеску. Страх го било да не напусне соцлагера.
След знаменателните победи на Трета армия под командването на ген. Стефан Тошев и конната армия на ген. Иван Колев през есента на 1916 г. българските войски достигат до устието на река Дунав. Така люлката на българската държава отново е в пределите на страната. По този повод цар Фердинанд споделя с министър-председателя: “УЕ, господин Радославов, видяхте ли какво стана? Северна Добруджа, която румънците трябваше да ни върнат чак след още 62 години, нашите доблестни войници и офицери свършиха тази работа преждевременно.”
Какво има предвид Фердинанд?
Както е известно, съгласно Санстефанския договор от 3 март 1878 г. Северна Добруджа (по линията Мангалия-Расово) се дава на Румъния като компенсация за Южна Бесарабия, която Русия отново си връща, след като ѝ е отнета в резултат на Кримската война. Въпреки безспорната благодарност, която отново възкръсналата България дължи на освободителката Русия, тази явна несправедливост спрямо нас предизвиква негодувание сред българската общественост и най-вече сред населението на Северна Добруджа, в което преобладаващ е българският елемент.
Несъгласие с придобиването на Северна Добруджа изразяват и официални румънски представители.
При така създалата се ситуация император Александър II се съгласява да се състави таен протокол към Санстефанския договор,според който Северна Добруджа се дава на Румъния за срок от 100 г., след изтичането на който тя следва да се върне на България.
Препис от този протокол се дава на румънския крал Карол и на българския княз Александър Батенберг. Ето това е имал предвид цар Фердинанд, когато през 1916 г. казва на министър-председателя Васил Радославов, че доблестните български войници и офицери са свършили това дело 62 г. предварително“…
Нашата историческа наука следва да се произнесе по този въпрос.
/карикатура „Румъния след Берлинския конгрес, 1878 г. от румънската преса тогава /
Онгъл
