„Меката дипломация“ често не се приема сериозно, ако не се подкрепя от военна мощ, заключава авторът, имайки примера на конфликта в Нагорни Карабах. Как Русия успя да спре войната и да спаси Ереван от тежко поражение — в статията на египетското издание NoonPost.

Превод от NoonPost (Египет):

Граничният спор между Азербайджан и Армения, който завърши с подписването на споразумение за прекратяване на огъня под егидата на Русия, е един от най-видимите въоръжени конфликти, провокирани от регионални и международни интереси. Несъмнено има полезни уроци за бъдещето от този конфликт.

Във вторник, 10 ноември, влезе в сила споразумението за прекратяване на огъня в Нагорни Карабах. Той предвижда връщане в Азербайджан на териториите, окупирани от Армения през август 1993 г.

Подписването на споразумението за прекратяване на военните действия, продължило почти 50 дни, се превърна в сламката, която спаси Ереван от историческо поражение.

Армения промени позицията си, която азербайджанският президент Илхам Алиев нарече „капитулация“, едва след като бе окончателно убедена, че арменската армия не е в състояние да устои на военната мощ на азербайджанската армия, която беше подкрепена от турските сили.

Рано е да се говори за устойчивост на постигнатите споразумения. В Армения цари напрегната атмосфера заради решението на правителството, което предизвика обществено възмущение, а то от своя страна доведе до атаки срещу сградите на правителството и парламента. Това предполага, че уроците от войната в Нагорни Карабах тепърва предстои да бъдат изучени.

Русия не иска нова Украйна

Карабахският конфликт накара Москва да проведе своеобразна политика в името на стратегическите интереси на Русия в региона. Русия не се намеси в конфликта на страната на арменците, които подкрепяше през последните години, но Москва успя да спре войната и да спаси Ереван от тежко поражение.

Москва знае, че победата на азербайджанците ще засили позициите им в региона и ще разруши руско-азербайджанските отношения. Но тя също не иска да загуби арменците, които отново могат да се втурнат в обятията на Запада. Затова руснаците прибягнаха до политиката на баланс: победата на азербайджанците, като същевременно запази позицията на арменците.

И тук възниква въпросът: защо Русия не влезе във въоръжения конфликт в Нагорни Карабах на страната на арменците?

За да се отговори на него, е необходимо да се разбере значението на Азербайджан за Москва.

Руснаците се нуждаят от тази държава, тъй като тя е от голямо стратегическо значение. Баку притежава енергийни ресурси, които биха могли да изиграят решаваща роля на световния енергиен пазар в бъдеще, от друга страна Азербайджан е вратата за руския газ към Европа и, може би, това го отличава от другите страни в региона, като Грузия, Украйна и Армения.

Русия избягва да влезе във войната с Азербайджан. Но освен икономиката има и политическа сфера. Русия се стреми да избегне повтарянето на украинския сценарий, който развали отношенията й със световните сили, т.е. тя не иска отново да попадне в същия капан.

Неуспешен залог

Карабахската война показа, че обръщането към Запада и залагането на европейските правителства е провал, тъй като европейските страни се движат само в съответствие с компаса на Макиавели. В продължение на 28 години преговори Европа не успя да подкрепи своите арменски съюзници, с изключение на слабите опити, когато азербайджанската страна разчиташе на дипломатически решения.

В продължение на много десетилетия азербайджано-арменският конфликт е в дъното на европейския списък с проблеми. Европа си затвори очите за конфронтацията между двете страни, докато Русия се намеси в конфликта преди няколко години, като подкрепи арменците. А сега Турция също се намеси в азербайджанско-арменската конфронтация.

Последните събития и успешната военна стратегия на Анкара помогнаха на Азербайджан да върне значителна част от териториите, окупирани от Армения, която бива подкрепяна от европейските сили. В тази връзка се очаква Европа най-после да концентрира вниманието си върху настоящата ситуация.

Конфликтът, който беше пренебрегнат до вчера, ще бъде приоритет в бъдеще. Вероятно ще се разглежда в контекста на отношенията на Европа с Москва и Анкара и техния успех в измъкването на почвата изпод краката на западните правителства, особено на Франция, чийто президент ще използва арменско-азербайджанския конфликт, за да се обяви за истински лидер на „обединена Европа“.

Петя Паликрушева

Източник: https://www.noonpost.com/content/38916