Секоя чест на Теменужка Любенова! Такво писмо нема да видите пратено од софиските македонисти никогаш.
„ДО ЗОРАН ЗАЕВ
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ
НА РЕПУБЛИКА СЕВЕРНА МАКЕДОНИЯ
ДО БЪЛГАРСКИТЕ ЖУРНАЛИСТИ
Г-Н ЗОРАН ЗАЕВ ИЛИ ТОВАРИЩ ЗАЕВ /не мой, не личен/,
Обръща се кам Вас една българка от Македония по повод всичко, което говорите и правите по изясняване на политически създадения т.н. македонски въпрос. Заради моя български род от Македония реших, че трябва да Ви пиша, моите деди не биха ми простили, ако замълча и безучастно гледам поредното издевателство над истината. Имам няколко въпроса, на които сте длъжен да отговорите, защото ние също живеем в използваното за тази част на Балканския полуостров наименование – Македония, което няма национално измерение малко преди и след рождението на Христа, както баварците не са баварци като нация, а германци:
– Разказвате ли в Европейския парламент и в Европейската комисия за случаи като тези, на които аз сама съм свидетел: В църквата на свети Наум сме с наша приятелка от Охрид. Влизат трима мъже и единият от тях започва да обяснява, че изписаният на стената с избодени очи в ляво, до вратата, е византийският император Михаил, който е наредил на светите братя Кирил и Методий да напишат македонската азбука /истината – свети цар Борис-Михаил Покръстител/. Като чух това реших да говоря високо, само за да се чуе, че има българи. Мъжът се обърна и ме погледна, но продължи да разказва знаете много добре какво. Ние носехме дарове за свети Наум и коленичихме пред гроба му. След десетина минути същият мъж се върна и се опита да ме заговори. Отказах какъвто и да било контакт. Тогава той почти извика пред гроба на свети Наум: „Имам три деца, трябва да ги храня. Моят род сме българи. Баща ми ни закле да не забравяме никога и да възпитаме децата и внуците да знаят истината. През седемдесетте години имало отново обиски на съмнителните за българщина семейства и баща ми изгорил всички документи. Миналата година отидох в църквата в София, където сме кръщавани цялото семейство, и си извадих дубликати.“ Това ли е представата Ви за демокрация и това ли е новаторството Ви, с което ще подобрите Европейския съюз?;
– Разказвате ли в Европейския парламент и в Европейската комисия за случаи като тези, на които аз сама съм свидетел: В църква в Охрид на 27 юли с моя съпруг пуснахме с разрешение на работещите там църковни песнопения на Борис Христов. Всички, които бяха вътре, спряха на едно място и слушаха с интерес. Когато остана последната песен, спрях касетофона. Една жена ме попита защо не пускам и следващата. Отговорих ѝ, че тя е „Многая лета“ за българския народ и не смея, защото ще имаме проблеми. Тогава всички настояха да я чуят. Седем пъти, г-н Заев, седем пъти поред тези граждани на Охрид пожелаха да слушат гласа на Борис Христов как благославя българския народ и някои от тях плачеха. Започнаха да ни канят да им отидем на гости, обясняваха къде са им къщите, непременно искаха да ги посетим. Това ли е демокрацията Ви, това ли е истината Ви? Още много мога да пиша! Две хиляди години след Христа, да не можеш да кажеш какъв е рода ти, какъв е езика ти! Това казвате ли в Брюксел?
Моята майка на 9 години е пребита в училище от учителката по македонски език след престъпната договорка за македонизация на Благоевградска област, защото баща ѝ и дядо ѝ не са позволявали да учи измисления от сърбошовинисти с благословията на Сталин език и подкрепен от много от т.н. Велики сили. Прибрала се е у дома с кървави ръце. Когато в края на годината я извиква първа директорът на училището, за да получи отличното си свидетелство, тя плаче и не иска да отиде при него, защото има двойка по македонски език. Директорът се досеща и казва: „Излез Миланке, по македонски нямаш оценка, отличничка си!“. За това разказвате ли в Брюксел, г-н Заев?
Бащата на моя татко е изгонил комисията по македонизацията и до края на живота си той не проговори на участващите в нея, въпреки че живеехме на една улица и се срещахме с тях всеки ден. Дядо ми не им прости! В къщата ни имаше вързопи с храна и дрехи, които периодично се сменяваха, ако в София политиците решаха да ни дадат на Тито, ние веднага да бягаме за Кочериново. Това разказвате ли в Брюксел г-н Заев?
Никой български политик няма да Ви оспорва правото на държава и да си държите политическия златен кокъл в устата, но този път истината и за историята, и за езика най-после да бъде призната и след това – който иска да е българин, който иска – измислен македонец, плюещ върху гробовете на предците си – това е личното право на избор. На мен, особено като лекар, ми е пределно ясно, че не се раждаме, за да бъдем непременно достойни хора, всеки сам решава дали ще бъде с Христа или със Сатаната.
Д-р Теменужка Любенова, Благоевград“
