На 20 ноември 1926г. в Пирот започва т.н. „Пиротски процес срещу въртопци“. През ареста минават близо 400 царибродчани като 30 са задържани дългосрочно. Педнадесет души са дадени на съд по Закона за защита на държавата. Процесът се наблюдава и от българската легация в Белград, която пише:
,,Обвинените са заявили пред съда, че всички тия показания са им били със сила изтръгнати от полицията, че не знаят въобще нищо за подобна организация и че са ходили в България, изключително за да продават имотите си.“
Българската легация в Белград пише до МВнРИ в България:
,,Въпреки очевидната неоснователност на обвиненията против петнадесет ,,съучастници в организацията ,,Въртоп“, пиротският Съд е произнесъл присъди против петима от тях – тъй като се бил уверил, че в България действително има такава организация и че тя имала свое разклонение на с.х.с. територия!“
Никола Христов е осъден на 15г. строг тъмничен затвор, Делчо Ценов, Вацо (Васил) Джунев и Михаил Райков на по 12г. и Трендафил Георгиев на 10г.
Тежък удар по въртоповци нанася и разкритието, че един от техните съратници и член на управата – Петър Иванов – се оказва сръбски шпионин. В съучастие с Петър Атанасов, секретар на ,,Обществената безопасност“, и Плина Маркова, любовница на последния, тримата са били в услуга на сръбското разузнаване. Групата е разобличена от контраразузнаването на ВМРО през късната пролет на 1927г. при опит да състави за сръбските служби фотокартотека на ръкводните дейци. Изменниците са разпитвани в с. Свети Врач (дн. гр. Сандански) от назначената съдебноследствена комисия на ВМРО. Шпионската афера не добива обществена разгласа. Явно правителство на Андрей Ляпчев е имало свои основания да не желае такава. На 18 юни 1927г. доверен сътрудник на министър прецедателя се среща с Иван Михайлов и съдбата на заловените е оставена в ръцете на ВМРО. Шпионите са екзекутирани.
