Дядо Васил Калуца от с. Загоричане, главен куриер на ВМОРО в Костурско. Пощата във ВМОРО се пиши със специално симпатично химическо мастило, с което може да се скрива и разкрива по няколко пъти съдържанието на писмото. Така, когато е нужно, то може да служи като доказателство. Въведени са начини за „бързо” и „твърде бързо” пренасяне на писмата. Леката куриерска служба във ВМОРО се изпълнява главно чрез „пощальонките”- учителките и по-будните гражданки. Сериозната и рискованата поща се поверява на терористичните групи. Писмата с важно съдържание се адресират „твърде бързо” и се препращат по най-преките пътища – често куриерът препуска с кон през нивите, за да стигне по-скоро до означения пункт. Войводата Лазар Киселинчев си спомня за случаи, в които „…такива съобщения биват предавани от село на село при една обща верига от около 40-50 км за доста късо време – 3, 4 часа”. В определени пунктове веригата се разклонява и по други направления, за да може комитетската заповед да се разнесе и стигне навреме в цялата област. С „твърде бърза” поща е пренесено окръжното за обяваване на Илинденско-Преображенското въстание. В рамките само на 4-5 часа то достига и до най-отдалечените краища на Македония.