АнтиболшевистскиТе процеси във Вардарска и Егейска Македония през 1944-1948 г.

След края на Втората световна война проявилити се българи в така наречените „нови земи“ в Егейска Тракия и Вардарска Македония, за кратко анексирани към България по време на войната, са били подложени на тормоз, с тежки обвинения в „великоболгарски шовинизъм“. В няколко града на Вардарска  и Егейска Македония, които са под българска администрация в периода 1941-1944 г., са създадени народни съдилища, подобни на българските, с представянето на смъртните присъди на длъжностните лица и обикновените граждани, обвинен в „великоболгарски шовинизъм поради тяхната про-българското поведение.

След няколко години тормоз и репресии срещу българите в Северна Гърция, се възобновява; сега те обвинявали в „комунистическата пропаганда“ и в това, че те са били привърженици на комунистите на Маркос, за да бъдат прогонени и да бъде смазано Българската национална идентичност. Срамна страница от съвременната история тук ще остане отнетите хиляди деца от родители, за да ги изпратят в чужбина и е отгледани  в „прогресивен дух“. В този преглед лоша съдба на всички, които веднага след Втората световна война се усети и обяви себе си за българи в Егейска и Вардарской Македония (в Гърция и Югославия), също трябва да се спомене за репрессите срещу българите, за които пише Димитър Гоцев в книгата си Новата борба за национално освобождение в Вардарска Македония, където той посочи, че в първите десетилетия след Втората световна война е проведено от над 700 съдебни процеси „срещу активните българи, които след това се свършат стотици смъртни присъди“. Според него, в същия този период „23 000 души са били убити или изчезнали, над 120 000 българи са преминали през затворите и лагерите за военнопленници на Югославия на Тито, и около 180 000 са избягали  в България и други страни.“

Гоненията на българите там са започнали още преди края на Втората световна война, в последната фаза която България участва вече като съюзник  на антихитлериската коалиция. В края на 1944 година в Вардарска Македония, която сега е имала статут на федералната образование в състава създадена Югославска Федерация, има масови репресии и масови убийства Българи, обвинени, че са „великоболгарскими шовинисти“, „нацисти“ и „Михайловисти“. Срещу водещата българска интелигенция са били предприети съдебни процеси. Чрез съда и осъждането им, тъй като В. Хаджикимов пише в мемоарите си, че новата власт подложи на изпитание българска история, култура и език в Македония. Същите хора, които до 1941 г. бяха съдени в сръбски съдилища по закона за преследване и премахване на бандитите, след 1944 г. са били привлечени към отговорност по закона за Македонската чест.

На 7 януари 1945 г., когато по стар български календар се празнува великия християнски празник Рождество Христово, в градовете Скопие, Прилепе,  Велес и Куманово, по време на акциите  на дебългаризацията на Вардарска Македония и превръщането му в сръбска покрайнина, в продължение на три коледни дни, по-късно наречени „кървава Коледа“, са били избити 1260 македонски Българи. Само в периода 1945-1946 г. 4700 българите са били убити или изчезнали. Масови убийства се случват в градовете Прилеп, Битоля, Скопие, Велес, Куманово, Стип, Kavadarci, в селата на Малешевско и т.н. В същото време повече от 15 000 души са били арестувани и затворени в затвори и лагери за сътрудничество с „български оккупатори“ и „обида на македонската чест“. Всички те, както каза Димитър Гоцев, са били български настроени граждани, които не биха искали да отрекат  своите български корени или да участват в процеса „култивиране на омраза към България като основен критерий Македонски патриотизъм“.

В процеса на 28 май-2 юни 1947 г. в Скопие бяха осъдени на смърт на трите най-видни политически деятели на Македония, обвинени в приемането  и разпространението на Българския национален дух сред народа на Македония през 1941-44 година. Стотици от тези присъди са издадени и са в сила и в други градове. Само в Скопие през този период е проведено от 18 съдебни процеси с участието на 226 обвинени, 22 от които са били осъдени на смърт. В  същия период са били осъдени на смърт 7 Българи, в Прилепе – 10, във Велес – 10, в Битоле (само през 1945 г.) – 9.

Според доклад на Василий Хаджикимова от Стип, който е прекарал 10 години в Идризовской затвора, в периода от 1944 до 1980 г. в Вардарской Македония е проведено от над 700 политически процеси срещу интелигенцията и младежта, на всички активни българи, което е довело до стотици смъртни присъди. За същия период са убити или безследно изчезнали са 23 хиляди души.