Превод от Le Monde (Франция):

Турският лидер загърбва Европа и Запада като цяло, започвайки да пише нов национален роман. Той е изправен пред две задачи: да върне исляма в предишната му роля и да постигне (без да отбягва агресивните методи) наследницата на Османската империя отново да постигне „духа на завоеванията” и законното й място в света.

Настоящият президент на Турция има сложни отношения с основателя на републиката Мустафа Кемал Ататюрк. Въпреки че все още му се възхищава, той го и мрази, защото той детронира султана, премахна халифата и смени азбуката. След 18 години на власт, разчитайки на пълен контрол над Партията на справедливостта и развитието (ислямско-консервативно движение), Ердоган не крие желанието си да обърне страницата на кемализма.

С гръб към Запада

В отношенията между Париж и Анкара възникнаха редица стратегически конфликти, било то Сирия, Либия, Нагорни Карабах, Източното Средиземноморие и Егейско море. Турският лидер спретва подобни атаки срещу Франция, тъй като според турския възглед това е символ на пътя към „цивилизацията“, което направи Мустафа Кемал приоритет, а преди него — османските реформатори от началото на 19 век.

Ердоган свързва Франция с кемалисткия елит, западните „бели турци“, казва историкът Оливие Буке от Университета Париж-VII. Това е символ на първия съюз на Франциск I, „християнският крал“, и Сюлейман Великолепни, император и поборник на сунитизма, което едновременно се смятало за противоестествено както за османците, така и за французите».

Реджеп Тайип Ердоган е съюзник на крайнодясната Партия на националистическото движение на Девлет Бахчели от три години, а параноичното му отношение към Запада се засили след неуспешния преврат през юли 2016 г.

Президентът насърчава национализма с мощен религиозен подтекст и все по-агресивни политики в страната и особено на международната сцена. Турският лидер обърна гръб на Европа и на Запада като цяло. Появата на Джо Байдън в Белия дом вероятно ще усложни отношенията между Анкара и Вашингтон, които бяха достатъчно нелоши при Доналд Тръмп: двамата популисти имаха много общи неща.

«Идеология на завоеванието»

„За разлика от предишните години, вече не всичко се ограничава до разкази за последните десетилетия на Османската империя. Акцентира се върху завоеванията, започнали в Европа през първите векове от съществуването на империята“, отбелязва Оливие Буке. „Тази идеология на завоеванията се съсредоточава върху превземането на Константинопол през 1453 г., което е представено като пример за турско-ислямско надмощие и точка на цивилизационния разрив“, добавя географът Жан-Франсоа Перуз.

„Турският президент затваря 200-годишния етап от историята на страната с двоен реваншизъм, който е насочен срещу авторитарния модернизъм на кемализма и Западна Европа, който продължава замисъла на кръстоносците и колониалистите“, казва Ахмет Инсел, автор на книгата „Новата Турция на Ердоган».

Реджеп Тайип Ердоган чете малко, главно поезия, по-специално стиховете на Неджип Фазил Кисакурек. Той не знае никакви езици освен турски, може би малко арабски.

Но любимият султан на Ердоган (Мехмед II Завоевателят) говорил на три езика — турски, гръцки и старославянски.

На първо място, Ердоган е политик, който мисли бързо, ръководи се от инстинкта и знае как да повдигне правилните теми. «Ердоганизмът» не съществува като структурирана идеология, каквато беше кемализмът. Подобно на други видове популизъм, това е един вид колаж, който се адаптира към приоритетите в даден момент, играейки върху разочарованието и гнева на обществеността», смята специалистът по османска история Озгур Туресай.

Президентът на Турция насърчава не само национализма с мощен религиозен подтекст, но и териториалния ревизионизъм — те са се превърнали в ключови инструменти за него за „поляризация на турското общество между „нас“ и „тях“, турците, сунитските мюсюлмански консерватори и фалшивите мюсюлмани или неверници, на които са чужди ислямо-националната култура“, казва Ахмет Инсел.

Въпреки риска от пробуждане на старите демони от историята на страната, Ердоган говори за „границите на сърцето“ на Турция, които се простират далеч извън сегашните й граници и обхващат някогашните османски земи и градове.

„За нас става дума не е за други светове, а за частици от нашата душа“, каза той в реч през октомври 2016 г.

„Според Ердоган западна Турция е почти аномалия. За да запази ранга си, Турция трябва да очертае собствената си сфера на влияние; тя не трябва да се интегрира в друга система. В крайна сметка нейните геополитически решения, съюзи и реторика са продиктувани от императивите на вътрешната консолидация“, казва Дороте Шмид от Френския институт за международни отношения.

Тя подчертава, че „турските международни приоритети наскоро са се фокусирали върху кюрдите, Кипър и Егейско море. Било то Сирия или Нагорни Карабах, там се защитава неизбежността на присъствието на Турция в съседните пространства. Либия се превръща в инструмент за отдалечена проекция на сила, но в същото време е свързана с Егейския въпрос благодарение на споразумението за разграничение на морското пространство, което Ердоган подписа с правителството на Фаиз Сарадж.