Милош Станишев (юрист)
- .
| Милош Станишев | |
|---|---|
| български юрист | |
 |
|
|
|
|
| Роден | |
| Починал | |
|
|
|
| Образование | Женевски университет |
Милош Наков Станишев е един от първите български юристи в следосвобожденска България. В кариерата си е израснал до главен прокурор (според днешните понятия).
Милош Станишев е роден през 1865 г. в град Кукуш, тогава в Османската империя. Баща му Нако Станишев е известен български възрожденец, а брат му Константин е един от първите академици на БАН. Другият му брат Димитър (Мицо) е баща на станалите известни впоследствие д-р Константин Станишев и професор Александър Станишев. Имал е и още един брат Атанас, също оставил наследници в България.
В автобиографичната си книга[1] инж. Христо Станишев описва как в 1880 година седем будни момчета са изпратени тържествено от целия Кукуш за София, където да постъпят в новооткритата (1879 г.) класическа гимназия. В групата са и Христо, и Милош (двамата не са кръвни роднини, но двата рода скоро се сродяват чрез сватба на брат на Милош с първа братовчедка на Христо). Инициатор на поканата към кукушани, да изпратят ученици, е бил първият директор на гимназията Георги Стаменов.
След завършването на средното си образование Милош заминава за Женева, където следва право и в 1889 година се дипломира като юрист.[2]
Интересен епизод в живота на наскоро постъпилия студент е участието му в Студентския доброволчески легион[3], съставен по инициатива на българските студенти в Женева и участвал в Сръбско-българската война и по-конкретно в сраженията при обсадата на Видин и отбраната на Видинската крепост[4]. В списъка на доброволците Милош е под номер 52.
В 1888 година за обучението на Станишев в Женева са отпуснати 400 лева парична помощ.[5]Докато следва, Милош Станишев се оженва за швейцарката Жозефин (1867 – 1954) и после я довежда със себе си в София, където тя живее до смъртта си.
В 1909 г. Кузман Шапкарев на два пъти го споменава мимиходом във второто издание на една от своите книги[6]:
| „ | … г. Милош Н. Станишев, бивш секретар в княжеский дворец, а напоследне помощник-прокурор в апелативний съд … | “ |
| „ | … Покойний Нако С. Станишев остави четирма синове, но едвай ли и наследник, който да предводителствува съотечествениците си кукушани по народното поле. Наистина, най-старий от тях, пок. Константин, свършивш в Москва, и до смъртта си занимавал е професорска катедра в един руски лицей; а най-малкий, Милош, свършивш в Женева, и днес занимава прокурорска длъжност в българската столица, имаха шансове да покажат талантите си, но обстоятелствата не им съдействуваха, така щото в родното им място сложено е мнението: „Умря Нако С. Станишев, заедно с него умря, се погреба и изчезна и Кукуш в народоцърковно отношение.“ … | “ |
В книгата-сборник[7] има съставен показалец на личните имена, срещани в текстовете, и там пише:
| „ | Станишев, Милош Н. – най-малък син на Нако Станишев, завършил юридически науки в Женева, виден столичен юрист | “ |
Професионалният път на Милош Станишев подлежи на изследване. Според роднините му, живели доскоро, Станишев в късните си години е бил началник на всички прокурори, т.е. главен прокурор съгласно днешните понятия. Самата длъжност „главен прокурор“ обаче е била създадена в 1947 година по съветски образец, 12 години след смъртта на Станишев.
Милош Н. Станишев умира на 1 септември 1935 г. в София. Той и жена му Жозефина имат една дъщеря Олга – търсена учителка по френски език в София, която живее почти един век (1894 – 1992), прекарва последните си десетилетия в Женева и умира там.
