Епифаний Шанов – български католически духовник, ЯНКО ГОЧЕВЪ

Епифаний Шанов – български католически духовник, преследван от гърците заради своята дейност, заточен от тях през 1913г. на островите Наксос и Трикери. Портрет от 1895г.
Епифаний Генчев Шанов е български униатски свещеник, епископ на Македонския български апостолически викариат от 1895г. до 1921 г.
Роден в Казанлък на 18.10.1849 г. със светското име Бончо Генчев Шанов. Първоначалното си образование получава в родното си място. От 12-годишен учи в училището на отците възкресенци в Одрин. Продължава образованието си в Рим и през 1873 година е ръкоположен за свещеник. Изпратен е да служи в Солун, където прекарва дълги години. След оттеглянето на Лазар Младенов, на 23 юли 1895 г., е ръкоположен за ливийски епископ и е назначен за апостолически викарий в Македония. За седалище му първоначално е определен Кукуш, където той е приет добре. Като резултат на това се увеличава броя на духовните звания и се развиват просветните и социални институции. Владиката Е. Шанов подпомага и дейността на ВМОРО.
През 1909 г., притиснат и уморен от всички трудности, Е. Шанов подава оставка, но тя не е приета от Апостолическия делегат в Цариград.
Така Е. Шанов остава начело на Църквата по време на Балканските войни.
През 1913 г., за празника Въздвижение на Светия кръст, епископът отива да служи архиерейска литургия в село Долни Тодорак. Е. Шанов увещава пасомите си да се върнат в източното православие, тъй като западното духовенство не е вече в състояние да ги защити. След литургията гръцките войници го арестуват и изпращат на заточение първо на о-в Наксос и после на о-в Трикери.
Освободен е през 1919 г., и се прибира в Казанлък, изгубвайки завинаги своята епархия в Македония, заграбена от Гърция и гръцката църква.
В края на лятото на 1921 г. той пак се обръща с молба до папата да бъде освободен от длъжността си епископ на Солунската епархия, която фактически вече не съществувала, както и поради напредналата си възраст. С отговор от 17.12. с.г. епископът е известен, че папата е удовлетворил молбата ми и му разрешил да се оттегли на почивка в родното си място, където умира в дълбока старост през 1940 г.