Продължeнието на „Турски поток“ през България, за да се избави от заплахата от санкциите на САЩ, беше наречено „Балкански поток“.

Българското правителство не можеше да наеме  „Газпром“ за строежа поради страх от санкции, затова „Булгартрансгаз“ нае саудитския консорциум „Аркад“ като главен изпълнител, който от своя страна нае руски фирми като изпълнители на строителството и закупи 300 000 тона тръби от Русия от руската «Тръбна металургична компания».

В резултат се оказа, че «Балкански поток» на стойност 1,4 млрд. евро е построен от руснаците с европейски пари.

От 1,4 милиарда евро 1 милиард евро отидоха за Русия. Останалото беше поделено между «Булгартрансгаз» и консорциума «Аркад» — за придобиване на земя, проектиране и други.

Американците бяха възмутени, но не можаха да възразят срещу нищо съществено, въпреки приетите санкции срещу „Турски поток“. Именно с това бе свързано удължаването на периода на строителството с цяла година.

Българите се надяват руснаците да построят трети тръбопровод с капацитет 15,75 милиарда кубически метра през Черно море. Тогава 11,74 милиарда кубически метра ще бъдат пропуснати през Румъния до Словакия и още 3,75 милиарда кубически метра реверс ще бъдат добавени към Украйна чрез Трансбалканския газопровод.

Това е директна покана, след края на изграждането на Северен поток 2, да се изгради една тръба на Балканския поток от Русия. В допълнение към 2 тръби „Турски поток“ и тръбата „Син поток“.

През следващата 2021 г. задълженията за изпомпване през Украйна са намалени от 65 милиарда кубически метра на 40 милиарда кубически метра. Тези 25 милиарда кубически метра ще се доставят основно през Балканския поток.

Продължението на Балканския поток в Сърбия също е завършено.

В сегашния си вид транзитът през България може да осигури доставката на 4 милиарда кубически метра годишно, а след пускането в експлоатация на двете компресорни станции „Расово“ и „Нова Провадия“ — 12 милиарда кубически метра.

На свой ред Сърбия, след като получи 12 милиарда кубически метра, трябва да изпрати 9 милиарда кубически метра до Унгария, за това унгарският оператор FGSZ Ltd планира да изгради интерконектор със Сърбия, за да увеличи производителността между двете страни с 6 милиарда кубически метра годишно.

На свой ред Унгария трябва да изпрати 4,3 милиарда кубически метра на Словакия. Сърбия също иска да построи връзка с Хърватия и да я снабдява с газ.

Така че изграждането на газови компресорни станции, интерконектори и тръбопроводи ще продължи през следващата година. А може би дори по-нататък, през 2023-2024 г. под формата на нов тръбопровод Анапа-Варна през Черно море.

Сега в Европа куп страни представят себе си като газови центрове. Някога това беше само Украйна и до някаква степен Австрия.

Сега това са Германия, Турция, България и Гърция.

И всяка държава поема част от украинския транзит.

Общият изпомпващ капацитет на цялата ГТС на Украйна е 180 милиарда кубически метра, след месец и половина ще бъде 40 милиарда кубически метра. А след 4 години може да достигне до нулата.

Това наистина може да се постигне само с упорита работа.