А можеше. По-иначе можеше…
„На 15 и 16.05.2000 г. президентът беше на официално посещение в Македония. В делегацията бяха Емануил Йорданов – министър на вътрешните работи, Емма Москова – министър на културата, Марин Райков – зам.министър на външните работи и аз, а към делегацията се присъединиха и Александър Димитров – посланик в Македония и търговският представител – габровецът Николай Дачев.
Петър Стоянов проведе разговори с президента Борис Трайковски и министър-председателя Любчо Георгиевски. Бяха подписани общо 9 междуправителствени спогодби, които оформиха законовата рамка на сътрудничеството между двете съседни страни. Аз подписах Спогодба за сътрудничество между България и Македония в областта на стандартизацията, метрологията, акредитацията и оценка на съответствието с министъра за стопанство на Македония Борко Андреев. С Петър Стоянов се бяхме разбрали и аз направих от името на ДАСМ символично дарение на Македония на компактдиск (CD-ROM) със записани 380 превода на европейски стандарти.
След това в Македонския парламент се проведе среща между българската делегация и македонски депутати и министри. На трибуната бяха двамата президенти и преводачка. След „превода“ на няколко изречения президентът Трайковски я прекъсна, попита има ли някой, който не разбира какво си говорим и след всеобщия отговор „не“ ѝ каза да спре да превежда. Съзнателно. Той се чувстваше българин.
Интересно беше и посещението ни в църквата „Св. Спас“ и музея на Гоце Делчев в Скопие. Поклонихме се пред саркофага му. В скромния откъм артефакти музей видях интересен експонат. По-точно оригинално писмо от Гоце Делчев, написано на чист български език, а под него преведено на македонски език. Стана ми смешно, но какво да се прави? Политическа действителност…
Когато отидохме в Охрид, имаше разходка из града. Интересно беше, че на всяко кръстовище ни чакаха групи от хора, които като видеха Петър Стоянов и скандираха „Да живее майка България!“. Групата ни спираше, президентът разговаряше с хората и продължавахме. И така почти до тъмно.
Сутринта бяхме поканени на работна закуска в резиденцията на президента Трайковски над Охридското езеро. Президентите Стоянов и Трайковски проведоха дружески разговор. След това всички посетихме манастира „Св. Наум“, след което си тръгнахме за България“.
***
Цоньо Ботев, „Надежди и разочарования“:
