Снимка на малиот герой од Прилеп,10-годишниот Иван Петров Иванов, награден во 1942 год. за неговата храброст и пркос пред великосрбските поробители. Той пред нив кажува „Аз съм българин“, поради што е тепан и е исклучен од училиште. Неговата майка на тоа реагира со зборовите:
„Нека ми е живо и без учение ще мине, но сърбин няма да бъде.“
Иван Иванов я дочекува свободата на Македония во 1941 год., я срекава учителката, коя што на сила го терала да каже дека е србин и я прашува:
– Аз нали ви казах, че нашите ще дойдат, ти сега какво ще правиш? Учителката смутена, ништо не отговорила.
„В основното училище „Христо Ботйов“, се състоя едно мило и затрогващо тържество. Средишният директор г.Найден Иванов, връчи на ученика от IV-то отделение Иван Петров Иванов разкошен ръчен часовник и 10 прочитни книги – дар от министерството на просветата за проявено родолюбие през време на сръбския режим, а също и една хубава кутия разкошно гравирана с надписа със златни букви: „Аз съм българин“. Кутията съдържа една автоматична писалка и мастилница, дар от учениците българчета при българското училище в гр.Будапеща. Подаръците бяха предадени със сърдечни слова от г.Иванов който в заключителните си думи каза: „Народ като нашия, който ражда ученици като Иван Петров, никога няма да загине“.
Причината за това тържество на българския дух е следната:
„Миналата години преди да влезат германските войски у нас, Любица поп Антич – учителка в едно от основните училища в града ни, в което е бил ученик Иван Петров Иванов, син на събуден прилепчанин, накарала всички ученици да напишат по 10 пъти: „Аз съм сърбин“. Ученикът, обаче не написва това, отсътвува неколко дена от училището след като се връща наново, учителката го запитала защо не е написал това, което му казала.
Тогава Петров с изправена глава заявил: „Аз съм българин“. Учителката отначало се опитала по деликатен начин да склони ученика, като му дала писалка и хартия, обаче, въпреки всичко написал: „Аз съм българин“. Тогава учителката накарала всички ученици да го заплюят и да викат: „Ние сме сърби“. В междучасието Петров казал на учениците да не се заблуждават, че са сърби, защото са чисти българи и такива трябва да си останат.
Всички тези обстоятелства станали известни на сръбските власти и те след известно давление върху ученика Петров накарали го наново да напише онова, което казала учителката, обаче Петров, въпреки всичко, написал пак: „Аз съм българин“.
На следния ден идва учителката Милица и заедно с учителката Антич малтретирали жестоко ученика Петров, същевременно го изключили и от училището. При това положение го заварват освободителните германски войски.
Непосредствено след идването на тези войски, ученикът Петров намира учителката и ѝ казва: „Аз нали ви казах, че нашите ще дойдат, ти сега какво ще правиш?“ Учителката смутена, нищо не отговорила.
Тържеството стана в двора на училището „Христо Ботйов“, при участието на IV-те отделения на всички основни училища в града ни, при стечението на много граждани и близките на ученика. Г-н Иванов поднесе на ученика подаръците, които той прие със сълзи на очи и с гореща благодарност и издекламира стихотворението „Аз съм българче“. Този факт просълзи всички граждани.
Публикувано во вестник „Зора“, 9 и 10 април 1942 год.
