КАПИТАНИТЕ КОИТО ПРОБИХА СРЪБСКАТА БЛОКАДА НА ВИДИН.
ПОКЛОН пред такива ”чужденци”!
За никого не е тайна, че сформираната на 12 август 1879 г., Дунавска флотилия на младото българско княжество, е командвана от офицери, които не са българи. По време на войната със Сърбия (1885 г.), част от тях остават на служба в Морската част, базирана в дунавския гр. Русчук. В битката за Видин най-дейно участие взимат следните офицери с поверените им параходи: 1.) лейтенант Еспер Серебряков Бланк (дезертьор от Руския Черноморски флот, емигрирал в Швейцария*), който е назначен за командир на параходната яхта „Александър”. 2.) на 20 октомври за командир на парахода „Голубчик” с чин мичман е назначен руския политически емигрант инженер Вл. Луцки (за него К. Божков уточнява, че по баща е поляк, а по майка немец*. 3.) от 9 ноември командир на параходния влекач „Взрив” е корабния механик Авчинников, емигрант от Швейцария 4.) след 1 октомври командир на параходния влекач „Опит” е мичман Владимир Пантилеевич Кисимов, който е уволнен от Императорския Балтийски флот.
Според бележките и спомените на О.З. полковник К. Божков, „Александър” и „Голубчик” са пренасяли до Видин оръжие и боеприпаси, а „Взлив” и „Опит” са издърпвали на буксир баржи с хранителни припаси*. Благодарение на К. Божков е известен интересен епизод от сърцатата служба на Вл. Луцки. По време на Сръбско-българската война, параходът „Голубчик“ (от 1887 преименуван „Крум”) е флагман на Дунавска флотилия, а неговият капитан, мичман Луцки, се оказва находчив командир. Той използва различен камуфлаж за кораба, за да може безпрепятствено да преминава покрай сръбските обсадни батареи. Преди един от нощните рейдове, Луцки разпоредил корабът да се пребоядиса, над долапите да се изпише името „Нана”, и да се освети с всички налични лампи на борда. Така заприличал на един от австрийските пътнически параходи и, осветен от богатата си илюминация, успешно достигнал до Видин*. Изключителната готовност на тези мъже да се жертват за България, ги прави много повече българи от мнозина наши съвременници.
*Божков, Конст. Бележки и спомени по Морската ни част. – В: Военноисторически сборник., г. VІІ, кн. 13, ч. 1. – С., 1933, с. 153–156;
