Над 20 стари български сортове грозде вече са напълно изчезнали. Сред тях са Орлови нокти, Лисича опашка червена, Кехлибар, Кокорко и Риби мехур. Причината за изчезването им са промените в климата и желанието на винарите и лозарите да създават по-устойчиви сортове, казва Петя Христова, винен технолог и сомелиер.

Христова е единственият експерт от страната ни, който участва в проекта “SOS за застрашени местни винени сортове” (VineSOS), финансиран по Програмата за трансгранично сътрудничество между България и Гърция. Целта му е изготвянето на стратегия за управление и защита на местните сортове лози в трансграничния регион, както и да бъдат проучени европейските и световни постижения в тази област.

В момента екипът прави ДНК анализ на различни местни сортове, като пробите се взимат от листата. “Става дума за най-старите родни сортове, които са ни подадени от Изпълнителната агенция по лозата и виното. В точно определен период от развитието на лозата се взима растителен материал и се изследва с 33 лакмусни двойки”, казва Петя Христова пред в. “Борба”.

“Съхраняваме листния материал в хладилни чанти, след което го изпращаме в Института “Аристотелус” в Гърция, там го обработват. Следва сравняване на данните с информацията в най-големите хранилища, които съхраняват ДНК анализи на познати сортове лози в света. Такава база данни има в Института “Дейвис” в САЩ и в Италианската банка за вино в Полезано”, допълва Петя Христова. Една от целите на проекта, според нея, е да докаже регионалния произход на сорта Тамянка, който французите припознават като свой сорт. Сред другите цели на проекта е да мотивира винопроизводителите да правят вино от местни сортове.

“За съжаление, в България се изгубиха традиционни местни винени сортове и ги заменихме с френски. Ние дори спряхме да ги произвеждаме и започнахме да правим вино от привнесени лози. Обаче растението носи със себе си най-добрите характеристики на местообитанието си. И тази съвкупност от слънце, вятър, почва и още много други характеристики на мястото определят характера на виното и помагат всъщност на едно грозде да стане каквото е”, изтъква Петя. Тя обучава винопроизводители и лозари в цялата страна как да отглеждат родни сортове и да развиват бранша в екологична биосреда и без пестициди.

Към проекта се предвижда отпечатването и на наръчник с биологични практики, които да помогнат на лозарите и винарите при отглеждане на местни застрашени сортове лози, включително и на брайл. Христова уточнява, че в наръчника ще пише “кога, как и с какво да пръскат лозарите, кои са съвременните биотехники, използвани в далечното минало, ззащо пръскането с разтвор от коприва, мъх, син камък и други е по-добро, отколкото използването на пестициди. Да, резултатът идва по-бавно, необходим е повече труд. Производителността не е в такива мащаби, в каквито, когато пръскаш с пестициди, но си струва, защото така ще произвеждаме вина от местни сортове в биоагросреда, а това търси цяла Европа”.