Над 20 стари български сортове грозде като Риби мехур, Кехлибар и Кокорко са изчезнали АГРОНОВИНИТЕ

Над 20 стари български сортове грозде като Риби мехур, Кехлибар и Кокорко са изчезнали

Над 20 стари български сортове грозде вече са напълно изчезнали. Сред тях са Орлови нокти, Лисича опашка червена, Кехлибар, Кокорко и Риби мехур. Причината за изчезването им са промените в климата и желанието на винарите и лозарите да създават по-устойчиви сортове, казва Петя Христова, винен технолог и сомелиер.

Петя Христова, сомелиер, технолог

Петя Христова, сомелиер

Христова е единственият експерт от страната ни, който участва в проекта “SOS за застрашени местни винени сортове” (VineSOS), финансиран по Програмата за трансгранично сътрудничество между България и Гърция. Целта му е изготвянето на стратегия за управление и защита на местните сортове лози в трансграничния регион, както и да бъдат проучени европейските и световни постижения в тази област.

В момента екипът прави ДНК анализ на различни местни сортове, като пробите се взимат от листата. “Става дума за най-старите родни сортове, които са ни подадени от Изпълнителната агенция по лозата и виното. В точно определен период от развитието на лозата се взима растителен материал и се изследва с 33 лакмусни двойки”, казва Петя Христова пред в. “Борба”.

“Съхраняваме листния материал в хладилни чанти, след което го изпращаме в Института “Аристотелус” в Гърция, там го обработват. Следва сравняване на данните с информацията в най-големите хранилища, които съхраняват ДНК анализи на познати сортове лози в света. Такава база данни има в Института “Дейвис” в САЩ и в Италианската банка за вино в Полезано”, допълва Петя Христова. Една от целите на проекта, според нея, е да докаже регионалния произход на сорта Тамянка, който французите припознават като свой сорт. Сред другите цели на проекта е да мотивира винопроизводителите да правят вино от местни сортове.

“За съжаление, в България се изгубиха традиционни местни винени сортове и ги заменихме с френски. Ние дори спряхме да ги произвеждаме и започнахме да правим вино от привнесени лози. Обаче растението носи със себе си най-добрите характеристики на местообитанието си. И тази съвкупност от слънце, вятър, почва и още много други характеристики на мястото определят характера на виното и помагат всъщност на едно грозде да стане каквото е”, изтъква Петя. Тя обучава винопроизводители и лозари в цялата страна как да отглеждат родни сортове и да развиват бранша в екологична биосреда и без пестициди.

Към проекта се предвижда отпечатването и на наръчник с биологични практики, които да помогнат на лозарите и винарите при отглеждане на местни застрашени сортове лози, включително и на брайл. Христова уточнява, че в наръчника ще пише “кога, как и с какво да пръскат лозарите, кои са съвременните биотехники, използвани в далечното минало, ззащо пръскането с разтвор от коприва, мъх, син камък и други е по-добро, отколкото използването на пестициди. Да, резултатът идва по-бавно, необходим е повече труд. Производителността не е в такива мащаби, в каквито, когато пръскаш с пестициди, но си струва, защото така ще произвеждаме вина от местни сортове в биоагросреда, а това търси цяла Европа”.

Next Post

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Останете на линия

Последните публикации

Welcome Back!

Login to your account below

Create New Account!

Fill the forms bellow to register

Retrieve your password

Please enter your username or email address to reset your password.

Add New Playlist