Манастирите в Северозападна България
На мястото на сегашния Лопушански манастир „Св. Йоан Предтеча“ някога е имало друг, построен още през Второто българско царство и впоследствие напълно разрушен по време на турското нашествие. До възстановявянето на манастира в средата на 19в., няма никакви сведения за неговата дейност, освен че няколко пъти е бил опожаряван и разграбван.
В периода 1850-1853г. Лопушанският манастир е възобновен от чипровските монаси Дионисий, Герасим и Гедеон. Тогава била изградена и днешната съборна църква, жилищния корпус, дворната порта, оградата и дворната чешма. Автор на всички тези сгради и съоръжения бил майстор Лило, основоположник на една от най-значимите Възрожденски строителни школи – Славинската.
По архитектура Лопушанската църква наподобява тази на Рилския манастир и дело на майстор Лило. Тя представлява трикорабна, триапсидна постройка с две конхи и с два странични параклиса („Св. Св. Козма и Дамян“ и „Св. Йоан Кръстител“). Има три централни купола и два над страничните параклиси, всичките разположени върху високи осемстенни барабани. В каменния градеж на църквата са издълбани релефи с фигури на мъже, животни и отделни глави. Показан е мъж с размахана сабя и подпрян на пушка. Храмът не е изографисана, но притежава един от най-красивите олтарни иконостаси в Северна България, дело на майстора от самоковската художествена школа Стойчо Фандъков. Освен образите на апостолите към главния иконостас се числят осем икони дело на Станислав и Никола Доспевски.
