Средновековната църква „Свети Стефан Първомъченик“ в гр.Крушевац , построена от княз Лазар и наречена още Лазарица
В народната митология Видо (виж свети Вит) означава върховно всемогъщо същество. В народните традиции в някои части на Източна Сърбия и България, Видовден се отбелязва като денят на Косовската битка от 1389 година. През 1892 година Сръбската православна църква утвърждава 15 юни (28 юни нов стил), Видовден за народен празник, а после обявява княз Лазар за светец.
Ковчежчето с мощи на Св. княз Лазар. На Видовден всяка година, в църквата Лазарица, се състои помен в памет на мъчениците от Косовската битка. Тук , в църквата построена от него непосредствено прези битката на Косово поле, княза е бил и опят след неговата смърт на 15 юни 1389г.
Манастира Ресава или Манасия на река Ресава, е основан от деспот Стефан Лазаревич между 1407 и 1418 г. Тук почиват и неговите свети мощи. Укрепен с крепостни стени с 11 на брой отбранителни кули.
През 1439 г. османците за първи път обсаждат манастира Манасия, а от 1458 г. той е вече под властта на султана, след като Смедеревското деспотство престава да съществува. През периода на османското владичество, манастирът е многократно ограбван (1476 г., 1734 г.). В началото на 19 век, по време на тъй нареченото първо въстание в Белградския пашалък, манастирът е почти изцяло разрушен, след което няколко години тъне в руини до средата на 19 век.
Манастирският комплекс, посветен на потомъка на давидовия род Манасия, включва църквата „Света Троица“, една голяма магерница (служила и за зала), и манастирски сгради с килии за монасите. Манастирската църква „Света Троица“ е с кръстокуполна конструкция, с три абсиди и пет кубета на високи барабани.
Манастирите Манасия и Раваница , Любостиня и Студеница са наричани от сърбите „задушбина“, т.е. място, построено за спасяване на душата на съответния владетел, по чиято воля са изградени.
В тази сграда на манастира Манасия , наричан още Ресенски манастир, Константин Костенечки, създава известната Моравска старобългарска книжовна школа. Моравската книжовна школа е наричана и Ресавска книжовна школа (по името на Ресава – приток на Велика Морава).
Константин Костенечки, в Поморавието известен и като Константин Философ, е средновековен български книжовник и историк, виден представител на Търновската книжовна школа. Към 1410 година Константин Костенечки се установява в Сърбия при деспота Стефан Лазаревич. Константин Костенечки намира убежище и е добре приет в двора на сръбския властел, където е назначен за учител. Като ръководител на манастира Манасия, той става основоположник на Ресавската книжовна школа, в която развива и защитава принципите на българската средновековна литература в Моравската област, опитвайки се да наложи и среднобългарската книжовна норма за официална в деспотството на Лазаревич. Костенечки е един от радетелите на Евтимиевата правописна и езикова реформа.
