Ето въпросите, на които Скопие трябва да отговори
Ванче Михайлов пръв отрече теорията на македонизма
Няколко са принципните различия, които тежат със страшна сила в двустранните официални отношения между България и Северна Македония и пречат за интеграцията на младата република в ЕС. Ето най-важните от тях:
1. Каква е истината за историята на двата славянско православни народи до средата на ХХ век?
2. На какъв език говорят хората в Северна Македония до есента на 1944 година?
3. Какви са връзките между народа на България и народа на Северна Македония до края на Втората световна война?
4. Кое и защо влоши техните отношения след 1944 година? Категорични отговори на всички тези питания се съдържат и в историята на емиграцията, заминала от Македония за Америка и Австралия, в края на ХIХ и началото на ХХ век. Повечето от тези хора преди да се отправят за Новия свят, никога не са посещавали България, защото са родени в Македония. По време на Студената война за емигрантите от Македония в САЩ, Канада и Австралия е било дори опасно да защитават истината за своя български национален произход. И въпреки всичко това, с цялостната си дейност те дават отговор на всички формулирани по-горе въпроси. В известна последователност тук се изброяват най-важните:
1. През 1899 година в САЩ е създадена най-старата емигрантска организация, която е свързана с македонския въпрос. Тя набира помощи и защитава жертвите от Илинденско-Преображенското въстание 1903 г. и се нарича „Левски“. Защо тя популяризира своята дейност пред американското общество чрез печатен орган – вестник „Борба“, издаван на литературен български език?
2. Защо най-старите православни черкви, основани от началото до средата на ХХ век в САЩ, Канада и Австралия, в чиито енории се намират и православните емигранти от Македония, в градовете Гранит сити и Медисън (1908), Стилтън (1911), Торонто (1911), Индианаполис (1915), Детроит (1920), Мелбърн (1950 г.) и др. признават върховенството на Св. Синод на Българската Екзархия? Защо тези енории с македонски християни се управляват от Българската православна мисия в Новия свят, ръководена от архимандрит Теофилакт (Димитър Малин) -1908-1921, между 1922 – 1938 г. година от протопрезвитер Кръстю Ценов, а след 1938 година от епископ Андрей Велички?
3. Защо на 30 ноември 1915 г. емигрантите от България и Македония в САЩ създават общ „Български народен съюз“? Защо той издава своя вестник „Свобода“ на литературен български език, защитавайки идеята за обединението на българите в една обща, свободна държава?
4. Защо на 6 декември 1918 г. в Чикаго е създаден „Македонобългарският Централен Комитет“ с председател свещ. Давид Наков? Защо той изпраща поредица от документи до Парижката мирна конференция през 1919 г., с основно искане великите сила да съдействат за „обединението на Македония с България“? И никой тогава от никъде и по никакъв начин не защитава интересите на някаква отделна нация от „македонци“?
5. Защо създадената на 4 октомври 1922 година, най-дълго съществуваща емигрантска организация – „Македонската политическа организация в САЩ, Канада и Австралия“ (МПО), която обединява в своите редове предимно българи, родени в Македония, записва в своя устав официално: „Македония има една повърхност от 65 000 кв. км с едно население от 2 304 767 жители, които според своята народност се делят на: 1 096 376 (48%) българи, 541 815 (23%) турци, 252 366 (11%) гърци, 184 315 (8%) (албанци, 77 356 (3,4%) арумъни (власи), 43 370 (1,6%) цигани, 106 360 (5%) евреи и други“. (Виж Устав на МПО, изд. 1927, с.23)
6. Защо МПО в продължение на 100 години публикува своя основен документ – Устава на организацията, печатният си орган вестник „Македонска трибуна“ и цялата своя богата документация само на литературен български език, а английски се използва, само когато текстовете са предназначени за международни организации и чужди държавни институции?
7. Защо МПО кани на ръководни позиции в своите редове само българи от София: Йордан Чкатров – 1925 г.; Борис Зографов – 1927 г.; Асен Аврамов – 1929 г.; Петър Ацев и Любен Димитров – 1930 година?
8. Защо в Европа МПО поддържа постоянни идейни връзки само със „Съюза на македонските емигрантски братства“ в София и ЦК на ВМРО, начело с Иван Михайлов (Ванче)? Защо в разменяната между тях документация се използва само българския литературен език?
9. Защо научната литература, която се използва при аргументиране позициите на организацията, се доставя само от Македонския научен институт в София, а изданията са на литературен български език?
10. Защо знаменитият „Македонски Алманах“, издаден в САЩ през 1940 година, е напечатан в Индианаполис, щат Индиана, само на литературен български език? Защо в главата „Македонските българи и българската народна просвета“ на стр. 97 е записано черно на бяло: „На македонските българи е било съдено да играят видна роля не само в политическата, но и в културната история на българския народ“?
11. Защо след като през април 1941 г., България е принудена да поеме управлението на Македония, за да се гарантира живота и имота на населението там, при условията на Втората световна война, на 10 май 1941 г. в статията „Македония в творчество“ вестник „Македонска трибуна“ формулира следната официална позиция на МПО: „Новините, които идват от освободените части на Македония, изобилстват с факти, които говорят за жаждата, с която освободените българи са се отдали в полето на мирното творчество, за стопанско и национално преуспяване на македонската земя. Подемът навсякъде е голям. Вземат се енергични грижи за отваряне на български училища през идущата учебна година. Довчерашните мъченици, които страдаха из затворите и концентрационните лагери, сега застават начело на стопанските и културни инициативи в Македония… За подобна дейност македонските българи жадуваха от дълги години“. („Македонска трибуна“ г. ХV, бр.742, 8 май 1941 г.)
12. Защо последният лидер на ВМРО – Иван Михайлов, още през 1947 година в книгата си „Сталин и Македонския въпрос“, пръв отрече по най-категоричен начин и с безспорни факти, теорията на македонизма, наложена от ЮКП начело с Й. Б. Тито? Защо той, вече като емигрант в Италия, доказа, че това е идеологическа догма на комунистическите партии?…
13. Защо организираната емиграция от Македония, обединена в редовете на МПО в САЩ, Канада и Австралия, още през 1947 г. отрече по категоричен начин, че „македонци“ означавало някаква друга националност, която няма нищо с българите? Защо тези хора не признаха, че в Македония е съществувал друг – „македонски език“, който няма нищо общо с българския?
14. Защо лидерът на ВМРО – Иван Михайлов, написа в Италия и публикува на различни места в Европа четирите огромни тома на своите знаменити мемоари, само на литературен български език? Защо авторът доказва там, че славянското население в Македония е от българска националност?
15. Защо първите „македонистки“ организации сред емиграцията в Северна Америка и Австралия възникват след 1953-1956 година? Защото тогава по посока на Новия свят са изпратени емисарите на Титовата пропаганда, за да променят с пари самосъзнанието и на емиграцията! Защото югославските комунисти разбраха, че не може да се гради нова „македонска нация“ край Вардара, ако емиграцията, родена в тази част на Балканите, продължава да афишира своето ясно българско национално самосъзнание!
Ето това са малка част от въпросите, свързани с дейността на изселниците от Македония в Новия свят през ХХ век, на които управляващите и историците в Скопие трябва да отговорят, когато оспорват българската позиция в областта на двустранните отношения. Тези въпроси са важни, защото такава е позицията, заемана от македонската емиграция през последния век, и тя е формулирана на 10 000 километра далеч от България! Без тези хора да са живели в свободната българска държава. Те са се изявявали като българи в Америка и Австралия, без въздействие от страна на официалната власт в София. Дори нещо повече – без нейното знание.
Защото ако не се признае историческата истина днес, освен всичко друго, България и българите ще станат изменници и към паметта и делата на онази достойна отломка от българското национално тяло, която принудена от обективни обстоятелства на живота (въстания, репресии на чужда власт и мизерия), е трябвало да напусне родния край. Но дори и далеч от родината си тя не се отрече от своите майки и бащи. Емиграцията остава вярна на истината, че славянското население в Македония има българска национална принадлежност, а неговият език е българският.
