На 11 ноември 1876г. в големия български град Воден (Беломорска Македония, а днес Едеса, ) умира Георги Гогов или Хаджигогов, наричан Гого чорбаджи. Изявен български народен будител, деец на Българското възраждане в Македония, и един от ръководителите на Воденската българска община.
Става един от водачите на българската партия в борбата срещу Цариградската патриаршия и гъркоманите за църковна независимост и българска просвета. Подарява къщата си в града за българско мъжко и девическо училище, в което учителства Неделя Петкова и дарява място за български параклис. Подпомага финансово училището както и председателя на общината Павел Божигробски. Умира от удар във големия български град Воден (днес Едеса, Беломорска Македония, откраднат от Гърция) на 11 ноември 1876г. след като е похарчил значителното си състояние по българските просветни и църковни дела. Погребан е във Владово.
На 15 септември 1861г. Георги Гогов пише писмо до Георги Раковски, в което описва злоупотребите на гръцкия владика Никодим и преследването на българщината във Воденско и се подписва:
„Ваш искрен приятел гъркоядец, българин, воденский жител, един от спомагачите ви.“
В 1869г. Георги Гогов държи хан във Воден, в който организира среща между Търпо Поповски и първенците на града, на която е решено да се открие първото българско училище там. Поповски описва в спомените си Гогов така:
„Прочутия патриот Георги Гогов, който в онова време беше най-събуденият и интелигентен гражданин в гр. Воден.“
След извоюването на църковна независимост през 1870г. поддържа тесни връзки с новосъздадената Българска екзархия. Той е неин пълномощник относно ръководството на църковно-просветното движение и се занимава с уреждане на общинските въпроси във Воден и в Солун. В края на ноември 1870г. Гогов и учителят Димитър Македонски пристигат в Цариград с прошение от Воденска епархия за присъединяване към Екзархията. Двамата са представители на епархията на българския Църковно-народен събор в Цариград в 1871г. През пролетта на 1875г. Гогов влиза в остро пререкание със солунския митрополит, който се заканва, че гърците ще гонят непримиримо българите.
Воденският владика Агатангел (1870-1875) в писмо до Вселенския патриарх пише за Георги Гогов:
„Местен българеещ се, работещ всеотдайно в полза на Българската екзархия, не само във Воден, но и в Солун.“
Българската екзархия не забравя големите заслуги на Гогов. През 1882г. тя предприема действия за облекчаване положението на неговата вдовица Елена Гогова.
Атанас Шопов в 1893г. го нарича:
„Знаменит воденски покойник, пред памятта на когото всекой воденски българин е длъжен да свали шапка. Той е именно известният неуморим и пъргав деятел Георгий Гогов, известен само по името Гого, кото е бил душата на малцината воденски първенци, които са посяли святото народно чувство и са турили началото на Българското възраждане във Воден… Заслугите на Гого, това са българските чувства, народния дух на цяло Солунско и Воденско, това е възроденият българин в онзи край. Гого там е зачалото на българщината, семето, което дава и ще продължава да дава своя плод. Щом се е родил църковният български въпрос, щом е блеснала далеч някъде от Воден искрица на Българското възраждане и Гого е започнал да се бори за духовните права на народността и езика си.“
