Любен Костов – основоположник на Съюза на българските национални легиони (СБНЛ).
Роден е през 1908 г. в днешния Симеоновград. Син е на български офицер и народна учителка, внук е на знаменосеца на Габровската чета на войводата Цанко Дюстабанов. Завършва II-ра Mъжка софийска гимназия, в организацията „Родна защита“ създава Студентската корпорация „Цар Симеон“ и основава „Младежкия национален легион“.
По късно считайки, че „Родна защита“ е тясна и догматична рамка за широката общобългарска кауза за „Национално-мощна и социално-справедлива България“ и разпространяването й сред българската младеж, той заедно с Александър Николов и Тодор Александров слагат началото на самостоятелна организация „Легион“, прераснала в началото на 1932г. в „Съюз на Младежките Национални легиони” – СМНЛ и Съюз на българските национални легиони (СБНЛ). Основава и редактира съюзния орган вестник „Прелом“. Записва се във военната школа в Радомир и след като се уволнява от казармата оглавява „Бойна и физическа подготовка“ на легионите.
След 9 септември 1944г. е репресиран от комунистите. През 1948 г. в т. нар. голям легионерски процес (нак. о.х. дело N 1226 по описа за 1948г.) са осъдени 68 души от които 13 на смърт. Присъдите 2 години не са изпълнявани, но не са и отменени и въжето виси над всеки от осъдените, в последствие са заменени със затвор. Л. Костов получава присъда от 10 години, която излежава до край.
Комунистическият режим не позволява Л. Костов да работи друго освен тежка физическа работа. Пенсионира се като общ работник и каруцар, но той организира родолюбиви кръжоци, пише открити писма до институциите включително до БАН, в защита на българската национална кауза, поддържа връзки с Педер Хузангай – волжски българин и народен поет на Чувашия (която счита за една от наследниците на кан Кубратова Велика България).
Пише послание до българите в Македония, което проникна и там като „Нашето виждане за Македония“ заради което е съден и излежава още 3 години в затвора.
След 10 ноември 1989 г., Любен Костов, вече на преклонна възраст, не може да се включи в активна политическа дейност. Според свидетелствата на съидейниците си, той продължава да живее с идеала за „Национално-мощна и социално-справедлива България“ и да ги насърчава да го отстояват. Умира в София през 1994 г.
Янко Гочевъ
