Изолация в дълбините на Родопите…….
Там, нагоре, нагоре, по един черен стръмен път, пътувахме цялото семейство, децата се вайкаха дали колата ще изкатери байра, а мъжа ми с широка усмивка караше напред и нагоре, аз щраках ли, щраках снимки – ще каже човек, че за първи път виждам тая родопска хубост. Родопската ми кръв винаги се стопля при всяка гледка и полъх на въздуха тук. Високи честоти – високо вдигат духа.
Сиреч, хванахме пътя от Арда нагоре, за да стигнем до село Дядова Ряка, в чийто дълбок край живее едно трудолюбиво българско семейство – млад мъж – Николай, жена му, тяхното бебе и бащата на Николай. Ама как само ни посрещнаха – с усмивка, с топлина, все едно се знаем от време оно̀, пък ние за първи път се виждаме. Набързо спретнаха една трапеза, на която всичко е домашно – домати, които отглеждат там горе на 1300 м.над. в. , в парник, домашно овче сирене, манатарки в домашно избъркано масло, телешко, бавно печено – също от теленца, които сами си отглеждат. Имат и няколко стаи за гости, с много приятен интериор – всичко е от дърво, което внася изключителна топлина.
Гледката, въздуха, доброжелателността на домакините, вкусните гозби ни накараха да бъдем на върха на удоволствието. Пак ще се върнем, съвсем скоро!
И вие, не се чудете, а нагооооре, нагоре тръгнете.
