Архангелова, Рангелова, Мъжка, Войнишка Задушница! На този ден българите почитаме своите близки и падналите в защита за Род и Отечество! В този ден ние в молитвите си се сещаме за мъртвите мъже на България. За войниците и офицерите, за героите – хиляди и хиляди, знайни и безименни. Мъжете на България, оставили костите си на Шипка, чукарите на Македония, по сипеите на Мека Црев и Гургулят, край Булаир, Чаталджа и Люлебургас, в равните полета на Добруджа – край Кубадин, Кочмар, Карапелит и езерото Туркоайа, в Завоя на Черна, край бреговете на Дойран и по скалите на Мокра планина и Галичица…
Това е славата българска. Шуменски, Родопски, Приморски, Беломорски… Българските полкове разпъват на кръст полуострова. Победните им знамена вървят през вихрите на Балкана. От тях треперят минаретата на Одрин и приспивно им припяват вълните на Охридското езеро и тревите на Каймакчалан.
Мир на душите Ви. Пазим заветите!
