ОБЕСВАНЕТО НА ЯНИ ПИЦУЛАС
В 1974 г. при първото ми посещение в Гърция, отседнах в Крушаре, в къщата на братовчедка на моя близка от Горни Воден. Исках да науча нещо за Апостол войвода. Отначало не говореха за него, но постепенно се отпуснаха и ми разказаха интересни неща за бай Постол` и ме заведоха в края на селото, до лобното му място. Мълвата, че съм дошъл от България бързо се разнесе в Боймията. Въпреки че бяха страшно наплашени от репресиите, мнозина македонски българи от Пилорик, Аларе, Грубовци, Кониково, Боймица, Корнишор, Баровица ме каниха да им гостувам. Една вечер отседнах в с. Пѐтгъс. От дума на дума, разговора стигна до бай Постол`, когато с домакина ми спонтанно запяхме: „Долу край Гуменджа река Чикърчица.
Край Чекърчица на дърво явор.
На дърво явор гърк обесено.
„Ой Яне, Яне, Яне гъркомане,
Ой Яне, Яне, Яне гръцко андарче,
кой те теб обеси на дърво явор?“
Яни Пицула(Йоанис Пицулас) е асеновградски лангера, прозвище за грък. Изучен в Атина, той е изпратен за учител в гръцкото училище в Гуменджа, като прикритие за андартската му дейност – да координира гръцките чети в Ениджевардарско и Гевгелийско. Развращавал македонските българи, като им плащал да шпионират. ВМОРО взема решение да бъде отстранен. През септември 1904 г. се получава информация от внедрен в шпионската му мрежа българин, че ще пътува от боймичката гара към Гуменджа. Андон Терзиев, десетар на Апостол войвода и негов братовчед, прави засада и го заловя в местността „Роат“ близо до Горгопик. Повече от месец Пицула е развеждан с десятката из Боймията. Апостол войвода не бързал с екзекуцията му, вероятно е търсил начин да го размени. През това време са преведени и намерените у него документите, които доказват мисията му. Съществувал голям риск при освобождаването му да издаде много дейци на Организацията, за които научил по селата. В началото на ноември 1904 г. го обесват на големия явор до р.Чикърчица по пътя Пѐтгъс – Гуменджа.
„Мен ме обеси Постоль войвода,
Постоль войвода – Вардарско слънце.
Гръцките моми в църно облечени,
църно облечени Яне го жалят.
Бугарските моми бело пременени,
бело пременени на оро играят.
Завършихме с моя домакин песента, от която се убедих, че българщината в този район няма да изчезне. Оттогава са минали 45 години и си мисля, че латентния период трябва да прекъсне. Историята ни задължава да възстановим българските корени в тази изстрадала наша земя…
