На този ден се навършват точно 90г. от смъртта на Никола Беловеждов. Виден български революционер и национален герой. Един от легендарните образи по време на славното Априлско въстание от бунтовната 1876г.
На 20 април 1876г. при избухване на Априлското въстание Н. Беловеждов облича въстаническите дрехи и застава начело на чета от около 80 души. След завземането на турския конак е избран за секретар на Военния революционен съвет и става един от първите помощници на Тодор Каблешков и Панайот Волов. Заловен от турците, е осъден на смърт и заточен на гръцкия о-в Родос, където дочаква Освобождението.
Роден на 25 октомври 1856г. в Копривщица. Завършва Пловдивското класно училище и 17-годишен става учител в родния си град. Сдружава се с Тодор Каблешков, Найден Попстоянов и други копривщенски бунтовници. Полага клетва като съзаклятник в Копривщенския частен революционен кометет.
След Освобождението и завръщането в отечеството си, Н. Беловеждов се отдава изцяло на просветното дело. Първоначално е учител в единственото тогава училище в София в двора на черквата “Св. Неделя“ , а по-късно организира в Драз махала създаването на училище “Св. св. Кирил и Методий“, където продължава да учи децата. Преподава методика в Софийската девическа гимназия и български език в Класическата гимназия. Издава читанка, публикува методически упътвания и лекции в “Учителски Вестник“. По-късно Н. Беловеждов издава месечното илюстровано детско списание “Звездица“, на което е редактор 20 години. “Звездица“ възпитава българските деца , приучава ги на добродетелност и любов към труда. Списанието е едно от най-добре списваните за времето си детски издания у нас. Чрез него името на Н. Беловеждов става популярно сред деца и родители, на цялата наша общественост. Издава и “Малка детска библиотека“ и е един от редакторите на “Младежка библиотека“, издавана в началото на века.
Н. Беловеждов е един от основателите на Учителската взаимоспомагателна каса и неин председател от 1911 до 1924 г. Участва и в читалищната дейност, дълги години е секретар на читалище “Славянска беседа“ в София.
На Априлската епопея посвещава книгата си “Първата пушка за Априлското въстание“, която издава през 1901 г., а през 1918 г. Щабът на действащата армия я издава в поредицата “Походна войнишка библиотека“. През 1994 г. е отпечатано трето издание на книгата.
Н. Беловеждов умира на 4.11.1930г.. Неговото име заема достойно място сред бележитите дейци на Априлското въстание, сред народните учители и просветители на българския народ. Н. Беловеждов е патрон на 108 Средно Общообразователно училище в София.
Информация от:
Янко Гочевъ
