Биография

Чипов е роден в 1904 година в леринското село Пътеле, днес Агиос Пантелеймонас, Гърция. Баща му Пандо Чипов се занимава със земеделие и тютюпопроизводство, а по-късно емигрира в Америка и умира в Индианаполис.^[1]

По време на войнишката си служба е завършил подофицерска школа за водачи и тогава влиза в Гръцката комунистическа партия

През 20-те години Пътеле става опорна точка на Гръцката комунистическа партия в Егейска Македония, а през 30-те години в селото е образувана секция на ВМРО (обединена). В 1933 година Чипов става лидер на ВМРО (обединена) в Егейска Македония и същевременно член на Централния комитет на ГКП.

През 1935 година взема участие в работата на Седмия конгрес на Третия комунистически интернационал в Москва   .   Там и посещава   6 месечен курс за малцинствата организиран от Коминтерна

На последните предвоенни избори в Гърция, проведени на 31 януари 1936 година, Чипов е избран за народен представител с листата на ГКП.^[1] Пълномощията му в парламента на Гърция се прекратяват с въвеждане на диктатурата на Йоанис Метаксас през август същата година.^[2]

Между 1936 и 1941 година Чипов е в затвора Акронавплия. Там е избран за секретар на партийния комитет, излъчен от нелегалните партийни организации на комунистите-затворници. След разгрома на Гърция от Нацистка Германия през пролетта на 1941 година, Чипов заедно с Атанас Пейков, Лазар Дамов и други политически затворници, славомакедонци е освободен от затвора „Акронавплия“ в Навплио на 30 юни. Това става по настояване на Солунския български клуб пред германските окупационни власти, след като – общо 24-ма от затворниците декларират пред германците българския си произход.

След освобождението си Чипов се заема с възстановянето на ГКП. Заедно с Андреас Дзимас и Костас Лазаридис – също освободени от затвора, както и с Петрос Русос, Панделис Карагицис и Хриса Хадзивасилиу на среща през юли 1941 година, която по-късно е наречена VI пленум на ГКП, съставят нов Централен комитет, като Чипов става генерален секретар. Този Централен комитет успява да спечели признание от стария ЦК и от регионалните лидери на партията.

На VII пленум на ЦК през септември 1941 г. година Чипов е освободен от поста си, тъй като е небрежен по отношение на сигурността. Твърди се също, че злоупотребява с алкохола и има неадекватно поведение за поста, който заема. След свалянето от поста си, той е изолиран като „политически неблагонадежден“ и през януари 1942 г., търси убежище в София. Тук той остава осем месеца,^[3] като никога не успява да обясни какво точно е правил по време на престоя си. Според някои източници Чипов е подсигурен в София, като агент на българските тайни служби.^[4] Според македонския историк Ристо Кирязовски Андрей Чипов е освободен от поста Генерален секретар поради негръцкия му произход.^[..

Това е може би и най- вероятната причина ,което личи и от изказването на Петрос Русос – член на Полютбюро на ГКП – Стоенето на не грък начело на ГКП може да има негативно влияние върхи чувството за национална идетичност на гръцкия народ в периода на национал- освободителната борба .

^] Същото мнение се поддържа и от българския историк Георги Даскалов.^[2]

Все пак Андрей Чипов си остава единствения от тази част на Македония , който е възглавявал политическа партия между двете световни войни

Откакто е бил освободен през Скопие през октомври 1942 г отива в Битоля където се свързва с българи от Леринско .Прехвърлят го в Егейска Македония където встъпва в редовете на отряда Вичо. После отива в Осма дивизия на ЕЛАС в Епир , където остава до договора във Варкиза през февруари !945 г . След демобилизацията от ЕЛАС се връща в родния си край

По време на Гръцката гражданска война Чипов е активен лидер на Славяномакедонски народоосвободителен фронт (СНОФ).

Умира от туберкулоза в Битоля, Югославия през 1956 година, изолиран и изпаднал в алкохолна зависимост.^[5]

Източници

• Matthias Esche, Die Kommunistische Partei Griechenlands 1941 – 1949, Munich: Oldenbourg, 1982. ISBN 3-486-50961-6
• Д-р Ристо Кирјазовски, „Демократски и антифашистички партии и организации во Егејскиот дел на Македония (1941 – 1945)“, ИНИ, Скопје, 1991, стр. 30, 31 и 32
• Георги Даскалов. „Участта на българите в Егейска Македония 1936 – 1946“, София, 1999, стр.294 и 789
• Hagen Fleischer, Im Kreuzschatten der Mächte Griechenland 1941 – 1944 (Okkupation-Resistance-Kollaboration), Frankfurt am Main: Peter Lang, 1986, p. 591. ISBN 3-8204-8581-3

Бележки