На 2 ноември 1931 г. в с. Николаево, Старозагорско е роден член кор. проф. д-р Николай Генчев – виден български възрожденски историк; автор е на множество монографии, повече от 100 студии и статии; носител е на Международна Хердерова награда за принос в европейската наука през 1989 г. и на френската награда „Академична палма“ през 1993 г. В края на 80-те години се изказва критично за използването на историческата наука като политически инструмент, оправдаващ Възродителния процес. Умира на 22 ноември 2000 г. в София и е погребан в Централните гробища.
Беше мой преподавател, научен ръководител и добър приятел! Бог да го прости! Светла му памет!
(Когато ми подари своя труд „Пловдив през Възраждането“ ми написа следното посвещение: „Да живее възрожденско Севлиево!“)
Ето една умна негова мисъл, която и днес е актуална: „Българската интелигенция в своето развитие не дава достатъчно изрази за реално волево действие, за истински характер, който тя да наложи и да отпечата в целия духовен, материален и обществен живот на нашето време.“
