ПАИСИЙ ХИЛЕНДАРСКИ-БУДИТЕЛЯТ НА БЪЛГАРИТЕ
доц.д-р Петър Ненков
Той е роден през 1722 г. със светското име Петър. През 1745 година се замонашва в Хилендарския манастир, където по-късно става йеромонах и проигумен.
През 1758 г. пътува до Сремски Карловци, като таксидиот, където се запознава с исторически съчинения и средновековни архиви за българската история, които по-късно му послужват за написването на „История Славянобългарска“. Тя е завършена през 1762 г. в Зографския манастир.
Книгата му се явява първия подтик за формирането на българското национално самосъзнание. В дългите години на робството българите загубват чувството си за общност.Родината за повечето от тях се е свила до собственото им селище. Те са имали велика история и славни царе, но не са знаели за миналото си.
„История славянобългарска“ се състои от два предговора, няколко глави, в които се излагат различни исторически събития, глава за славянските учители, глава за българските светци и послесловие.
Частта озаглавена „Ползата от историята“ представлява препис от чуждата история. В тази част се обръща внимание на „любомъдрия“ читател. Историята се определя, като извор на знания и надежда.
„Към ония, които желаят да прочетат и чуят написаното в тая история“ е втората част, която е самостоятелно творение на Паисий. В него той се обръща към целия български род, като критикува чуждопоклонниците и хвали патриотите. Сравнява българи и гърци и изтъква достойнствата на простия, чистосърдечен наш народ, правейки аналогия с библейските апостоли.
Следващата част представлява компилация от трудове на различни историци Мавро Орбини, Цезар Бароний и византийски хронисти. Ползва също български жития и грамоти на български царе. Тази част се състои от 7 глави, съчетаващи разкази за българските и сръбските царе, за светиите и славянските първоучители.
Последната част е най-кратката и представлява авторски текст,който представя лични данни за Паисий.
След като написва своята История славянобългарска Паисий напуска Хилендарския манастир, заради раздор с останалите монаси.При обиколките си из българските земи, като таксидиот носи и своя труд, за да се преписва и разпространява сред българите.
Умира през 1773 г. на път за Света гора в селището Амбелино
/ днес Свети Георги- квартал на Асеновград/.
Историята на Паисий Хилендарски е повлияна от историческите съчинения „Деяния церковная и гражданская“ на Цезар Бароний и „Книга историография“ на Мавро Орбини.
За написването ѝ е ползвал още исторически извори от манастирските библиотеки в Атон и Сремски Карловци. Паисий се стреми да събуди народностното съзнание на българите, да им внуши, че имат основания за високо национално самочувствие и гордост.
Едни от най-важните му аргументи за това са дейността на славянските първоапостоли Кирил и Методий, политическият и културен просперитет на средновековната българска държава и видните ѝ владетели.
С тази книга започва Българското възраждане и стремежът на българите за национално самоосъзнаване. Известни са около 60 преписа на книгата му, първият от които е направен от Софроний Врачански през 1765 г., а първото печатно издание на книгата е направено през 1844 година под заглавие „Царственик“, след редакция от Христаки Павлович.
На снимките:картините „Отец Паисий пише История славянобългарска“- художник Кою Денчев“, „Преподобни Паисий Хилендарски чете История славянобългарска на рилските монаси“, Паисий в Хилендарския манастир“ – художник Иван Мърквичка“
