На 2 ноември 1885 г. започва Сръбско-българската война – АТАНАС БЕНДЕРЕВ- ГЕРОЯТ ОТ СЛИВНИЦА ДОЦ. ПЕТЪР НЕНКОВ

ЕДИН ОТ ГЕРОИТЕ НА ТАЗИ ВОЙНА Е РОТМИСТЪР АНАСТАС БЕНДЕРЕВ, ЧИЙТО ЖИВОТ Е ИЗПЪЛНЕН С ДРАМАТИЧНИ ПЕРИПЕТИИ И ОБРАТИ

доц. д-р Петър Ненков

Анастас Бендерев е роден е на 25 март 1859 г. в Горна Оряховица. Завършва Априловската гимназия в Габрово през 1876 г. и става учител в търновското село Самоводене . Впоследствие е назначен за учител в родния си град.

По време на подготовката на Априлското въстание (1876) е член на Горнооряховския революционен комитет в Първи революционен окръг и заедно с Георги Измирлиев (Македончето) и Иван Семерджиев обикаля околните села, за да организират народа. При опита за вдигане на въстание, група революционери, сред които са Георги Измирлиев и Иван Панов, е предадена и след престрелка с турците, е заловена. Научавайки за това, Анастас Бендерев е принуден да бяга. Укрива се в Арбанаси, Лясковец, Долна Оряховица, Свищов, а от там преминава през река Дунава във Влашко.

Два месеца по-късно заминава за Кладово като доброволец в 4-та българска доброволческа чета на войводата Тодор Велков и взема участие в Сръбско-турската война – 1876 г. След поражението на сърбите във войната и разбиването на четата, е изпратен в град Николаев в Южна Русия, където учи в гимназия.

След Освобождението се завръща в България и се записва във Военно училище в София. Завършва с отличие първия му випуск през 1879 г. Като млад офицер служи в 3-та пеша батарея и е назначен за флигел адютант на княз Александър Батенберг. По-късно става адютант на военния министър и командир на специална гранична рота в Кюстендилско. През пролетта на 1880 г. е назначен на служба в 6-та пеша батарея.

От есента на 1880 до 1883 г. учи в Николаевската Генералщабна академия в Санкт Петербург. Като слушател в академията кара войскови стаж в 7-ма конна дивизия и в 1-ви хусарски Сумски полк на руската армия.

След завършване на академията е назначен в 2-ри конен полк и отново е привлечен в конвоя на княза. През 1884 г. заминава за Русия , където изкарва двегодишния курс на обучение в Офицерската кавалерийска школа в Санкт Петербург.

След завръщането си в България служи в 1-ви конен полк . През месец октомври 1885г. е назначен за началник на Военното училище.

След обявяване на Съединението на Княжество България с Източна Румелия на 6 септември 1885 г., сръбският крал Милан подтикван от Австро-унгарската империя нахлува на 2 ноември същата година с войските си в България, с мотива, че е нарушено статуквото на Балканите, продиктувано от Берлинския договор на Великите сили .

Ротмистър Анастас Бендерев взема активно участие в бойните действия. Той командва десния фланг на българската войска в генералното сражение при Сливница се проявява, като храбър и талантлив войсководец. Сръбското Главно командване начело с крал Милан решава на 5 ноември да атакува Сливнишката позиция, като обхване северния й фланг със своята Кавалерийска бригада.

За да осуети този опит на противника, ротмистър Анастас Бендерев предприема удар в пред -позиционното пространство. Той успява да завзема със своите бойци връх Мека црев, като отхвърля батальоните на Дунавската дивизия и Кавалерийската бригада.

На 6 ноември частите на ротмистър Бендерев отново си връщат контрола над връх Мека црев, който са оставили предния ден

На 7 ноември дружините на ротмистър Бендерев под прикритието на българската артилерия преминават в настъпление срещу сръбската позиция на връх Три уши. Макар разстоянието до неприятеля да е 600-700 крачки, дружините се хвърлят на нож с вик Ура! Обладани от ужас пред тая почти варварска ярост на атаката, сърбите напускат окопите и се разбягват, без да дочакат схватката. Две роти обаче са настигнати в дола на Сливнишката река. Една част от сърбите хвърлят оръжието си и се предават. Останалите се разбягват панически. Източните височини на Три уши са в български ръце. Това принуждава сръбската Дунавската дивизия да започне отстъпление към Драгоманското дефиле.

Ротмистър Анастас Бендерев взема участие със своя отряд в контранастъплението на Българската армия и в сраженията при Драгоман и Пирот, където отново се проявява като герой и храбър командир.

След победоносния край на войната, е назначен за помощник главнокомандващ на войската. През юли 1886г. е назначен за член на Главния военен съд . Заради суспендирането на Търновската конституция и водената от княза антируска политика, се превръща в негов враг.

Заедно с офицерите-русофили Радко Димитриев, Атанас Узунов, Олимпий Панов и други става един от главните организатори на преврата срещу Александър Батенберг през 1886г., довел до неговото детрониране.

След последвалия контрапреврат, организиран от председателя на Народното събрание Стефан Стамболов и началника на Пловдивския гарнизон, подполковник Сава Муткуров, за да не се пролива братска кръв, заедно с другите организатори на преврата, напуска пределите на България и оглавява Комитета на офицерите-емигранти в Букурещ.

Заради задочното си участие в избухналите бунтове на офицерите- русофили в Русе и Силистра, които са жестоко потушени, е уволнен от армията и емигрира в Русия.

През 1887г. постъпва на служба в руската армия. През месец ноември 1895г. е назначен в Генералния щаб на руската армия. След това заема длъжностите – старши адютант в щаба на корпус, щабен офицер за поръчения към щаба на Туркестанския военен окръг.

През 1900 г. е изпратен от руското правителство на дипломатическа мисия в Китай, Персия и Бухара, с която се справя успешно.

През 1904-1905 г. участва в Руско-японската война в Далечния изток, като командир на казашки полк. Войната е загубена безславно от руското самодържавие, въпреки героизма на руските воини, заради некадърни генерали и по-слабото въоръжение.

През 1910 г. Анастас Бендерев е повишен в звание генерал- майор. През 1914 г. генерал Бенедерев е назначен за генерал-квартирмайстер на Туркестанския военен окръг на руската армия.

През Първата световна война 1914-1918 г. е командир на конна бригада и конна дивизия, а впоследствие началник-щаб на корпус и командир на 126-та пехотна дивизия в 12-та руска армия. В разгара на войната, през 1916 г. е повишен в звание генерал-лейтенант.

Взема участие в Гражданската война в Русия, като командир на корпус в офицерската армия на генерал Деникин, която настъпва от юг срещу Червената армия. След разгрома на армията на генерал Деникин, е назначен за командир на корпус в армията на барон Врангел, с която воюва на Кримския полуостров срещу червеноармейските войски на Михаил Фрунзе.

През 1919 г. заедно с остатъците от разбитата белогвардейска армия идва в България и става представител на белогвардейската армия пред българското правителство .

За заслуги към българската и руската армии и за проявена храброст той е награден е с високи български и руски военни отличия всред които се открояват ордена „За храброст“ – 3-та степен , руския орден „Св. Анна“ – 1-ва степен с мечове, руския орден „Св. Станислав“- 1-ва степен с мечове и руския орден „Св. Владимир“ – 2-ра и 3-та степен с мечове.

Умира на 17 ноември 1946 г. в София, оставяйки след себе един драматичен и противоречив живот.