В днешния ден искам да спомена едно име, Георги Динков – Динката, което е свързано с моите корени и със родното село на моя пра дядо – Загоричани (днес Василиада, Гърция). Просветен деец, видна фигура на Българското възраждане, той става учител в българското училище там и е основоположник на събуждането на българщината в селото. Димитър Благоев, който е негов ученик казва за него: …“…Знаменателно събитие в живота ми от това време е идването на пръвия български учител в село. Той бе Георги Константинов от Солун, тъй наричаният Динката. Той се бе условил за учител в гръцкото училище, каквото единствено съществуваше тогава. Но той бе преди всичко агитатор, апостол, и затова още в първите дни ни събра и ни пита искаме ли да учим българска азбука. Нашата радостна готовност бе безгранична и скришом се започна обучението в училище на български… Обаче даскал Динката не се задоволяваше само със занятието да обучава децата в нашето село, а обикаляше околните села като агитатор на националната идея. В едно съседно село го бяха били до смърт и увит в кожи, го донесоха в село. Но той постоянствуваше. Характерна е за енергията на този български националист-революционер постъпката му през 1870 г. Когато нея година се издаде ферманът за независима българска църква, той ходи, губи се нейде, в Цариград ли, къде ли – не зная точно, но прави-струва, и един ден се яви в село с един екземпляр от фермана, който е чел по-късно из околните села…“
Нека помним всеки един от тях! Нека паметта на възраждащия се национален дух, стремеж към образование и книжовност бъде носен вътре в душите ни во веки!!!
