Христо Лагадинов е български революционер, близък до идеите на Вътрешната македонска революционна организация на Иван Михайлов.

Биография

Христо Лагадинов е роден в Мехомия, днес Разлог. Произхожда от бедно семейство. През 1936 година, заедно с Петър Полежанов, Георги Елчинов, Борис Джолев, Илия Дангулов и Кръстьо Рашев създават тайна младежка формация – Младежка македонска организация „Македонски орли“. На празника на Македония Свети дух, хвърлят няколко бомби в местността Голак, а Лагадинов окачва в града знаме с надпис „Македония в окови. 1893-1903-1936“. Участниците в акцията по-късно са заловени и съдени, но след като е установено, че нямат пряка връзка със забранената от военните ВМРО, групата е освободена.^[1]

След гимназията следва право в Софийския университет „Свети Климент Охридски“. Същевременно пише стихове и композира.^[2] По-късно завършва Школа за запасни офицери, където получава чин подпоручик от Българската армия.^[3] На 16 юни 1941 г. по време на Втората световна война, Лагадинов заминава за Егейска Македония, където по-късно е определен да оглави част от доброволческия корпус на Охрана.^[4] Там става помощник на Иван Мотикаров. След изтеглянето на Българските войски от Македония в края на 1944 година, той също напуска региона.

През 1946 година в България е арестуван и инквизиран от новата отечественофронтовска власт, но успява да избяга в Гърция.^[5] Осъществяват контакти с американското Централно разузнавателно управление, с оглед на диверсионна дейност срещу комунистическата власт в България. Осъден е задочно на 15 години затвор.^[6] Според таен доклад на Костадин Кюлюмов през 1947 година Христо Лагадинов развива горянска дейност в Пиринска Македония заедно с Герасим Тодоров.^[7]

По-късно, заедно с другарите си, е арестуван от гръцките власти, поради интриги от страна на Геметовски емигранти.^[8] Въдворен е за 5 години при тежки условия на остров Макронисос, заради участието му в Охрана, обвинен, че е работил за присъединяване на Егейска Македония към България. През 1951 г. е в лагера Лаврион, където контактува с Георги Младенов.^[9]. От този период свидетелства за издевателства на гърци над български деца, част от които са удавени в морето.^[10]

Успява да избяга от Гърция и заминава за Бразилия. През ноември 1951 година е сред основателите на МПО „Струмишката петорка“ в Порто Алегре, Бразилия.^[11] Към 1952 година е постоянен сътрудник на вестник „Македонска трибуна“, пише марш на МПО, за първи път изпълнен при МПО „Победа“ – Торонто^[12].

Външни препратки

• „Из ада в Гърция (преживелици и впечатления)“, публикувано във в. „Македонска Трибуна“, год. 27, брой 1328 – 1371, Индианаполис, САЩ, 1953 година

Бележки

↑ Гребенаров, Александър. Легални и тайни организации на македонските бежанци в България (1918-1947), МНИ, София, 2006, стр.349-350.