Христо Лагадинов
| Христо Лагадинов | |
|---|---|
| български революционер | |
| Роден | |
|
|
|
| Образование | Софийски университет „Св. Климент Охридски“ |
Христо Лагадинов е български революционер, близък до идеите на Вътрешната македонска революционна организация на Иван Михайлов.
Биография
Христо Лагадинов е роден в Мехомия, днес Разлог. Произхожда от бедно семейство. През 1936 година, заедно с Петър Полежанов, Георги Елчинов, Борис Джолев, Илия Дангулов и Кръстьо Рашев създават тайна младежка формация – Младежка македонска организация „Македонски орли“. На празника на Македония Свети дух, хвърлят няколко бомби в местността Голак, а Лагадинов окачва в града знаме с надпис „Македония в окови. 1893-1903-1936“. Участниците в акцията по-късно са заловени и съдени, но след като е установено, че нямат пряка връзка със забранената от военните ВМРО, групата е освободена.[1]
След гимназията следва право в Софийския университет „Свети Климент Охридски“. Същевременно пише стихове и композира.[2] По-късно завършва Школа за запасни офицери, където получава чин подпоручик от Българската армия.[3] На 16 юни 1941 г. по време на Втората световна война, Лагадинов заминава за Егейска Македония, където по-късно е определен да оглави част от доброволческия корпус на Охрана.[4] Там става помощник на Иван Мотикаров. След изтеглянето на Българските войски от Македония в края на 1944 година, той също напуска региона.
През 1946 година в България е арестуван и инквизиран от новата отечественофронтовска власт, но успява да избяга в Гърция.[5] Осъществяват контакти с американското Централно разузнавателно управление, с оглед на диверсионна дейност срещу комунистическата власт в България. Осъден е задочно на 15 години затвор.[6] Според таен доклад на Костадин Кюлюмов през 1947 година Христо Лагадинов развива горянска дейност в Пиринска Македония заедно с Герасим Тодоров.[7]
По-късно, заедно с другарите си, е арестуван от гръцките власти, поради интриги от страна на Геметовски емигранти.[8] Въдворен е за 5 години при тежки условия на остров Макронисос, заради участието му в Охрана, обвинен, че е работил за присъединяване на Егейска Македония към България. През 1951 г. е в лагера Лаврион, където контактува с Георги Младенов.[9]. От този период свидетелства за издевателства на гърци над български деца, част от които са удавени в морето.[10]
Успява да избяга от Гърция и заминава за Бразилия. През ноември 1951 година е сред основателите на МПО „Струмишката петорка“ в Порто Алегре, Бразилия.[11] Към 1952 година е постоянен сътрудник на вестник „Македонска трибуна“, пише марш на МПО, за първи път изпълнен при МПО „Победа“ – Торонто[12].
Външни препратки
Бележки
↑ Гребенаров, Александър. Легални и тайни организации на македонските бежанци в България (1918-1947), МНИ, София, 2006, стр.349-350.
- ↑ Кърпачев, Методи. Из моите спомени от Македония – 1944 година, Македонски преглед, година ХVІІ, бр. 1, София, 1994, стр. 163.
- ↑ Мичев, Добрин. Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.)
- ↑ Гаджев, Иван. Иван Михайлов – отвъд легендите, Том I, УИ „Св. Климент Охридски“, София, 2007, стр.265, 267
- ↑ Гребенаров, Александър. Легални и тайни организации на македонските бежанци в България (1918 – 1947), МНИ, София, 2006, стр. 384.
- ↑ Огойски, Петко. Записки за българските страдания: 1944 – 1989 г., Издателска къща „Феномен“, 1995, стр. 332.
- ↑ Ангелов, Веселин. Отличен българин с името Герасим, София, 2008, стр. 56
- ↑ Политическо пътешествие срещу ветровете на XX век, Том 4 от Политическо пътешествие срещу ветрове на ХХ век, Спас Райкин, Издател Pensoft Publishers, 2001, ISBN 9546421456, стр. 471 – 472.
- ↑ Nicholas, Vic. IMRO Militia And Volunteer Battalions Of Southwestern Macedonia, 1943 – 1944., взето от www.makedonskatribuna.com/ на 26.06.2011 г.
- ↑ в. „Македонска трибуна“, бр. 3157, 4.11.1993 г.
- ↑ Топчев, Любен. От Струмица до Америка. Спомени и размисли, София, 2020, с. 76.
- ↑ Гаджев, Иван. Иван Михайлов – отвъд легендите, Том I, УИ „Св. Климент Охридски“, София, 2007, стр.29 – 30
- ↑ Гаджев, Иван. Иван Михайлов – отвъд легендите, Том I, УИ „Св. Климент Охридски“, София, 2007, стр.22
