30 октомври 2020 г., петък. – Днес Църквата почита паметта на Св. крал Стефан Милутин
Мощите на този сръбски светец от близо пет века и половина се намират в София, като повече от 300 години са пряко свързани с Катедралния храм „Св. Неделя“, наричан за известни периоди от време и „Св. Крал“. Стефан Урош II Милутин бил внук на крал Стефан Първовенчани (брат на св. Сава Сръбски), син на крал Стефан Урош I Неманич и брат на крал Стефан Драгутин (1276 – 1282) от когото наследил престола през 1282 г. и управлявал до смъртта си 29 октомври 1321 г.
Бил погребан в Банския манастир „Св. Стефан“ до град Звечан, Новопазарско, който той приготвил за свой мавзолей. Според житието на светеца, написано от сръбския архиепископ Данило, около гроба станали редица знамения и след две години и половина се наложило да извадят мощите му. Намерили ги нетленни, благоухаещи, със запазени коси на главата. Нетленните мощи били поставени в специално приготвен и украсен ковчег, и тържествено ги препогребали пред иконостаса, под иконата на „Иисус Христос“. И в новия гроб мощите продължили да правят чудеса.
Турските набези на Балканите и нападенията им над Банския манастир, принудили монасите да извадят отново мощите и да ги пренесат в рударското селище Трепча. Това вероятно е станало преди Косовската битка от 1389 г. През 1455 г. Трепча паднала в ръцете на турците, а четири години по-късно и цяла Сърбия била завладяна от тях. Унищожена била и сръбската Ипекска патриаршия, затова сръбското духовенство решило да пренесе мощите на св. Стефан Урош II Милутин на сигурно и безопасно място. Като такъв се очертал град София, който бил станал седалище на румелийския бейлербей, под чиято власт се намирал почти целия Балкански полуостров.
Пренасянето на мощите било съгласувано и договорено с тогавашния Софийски митрополит Силваний (на много места го изписват Силуан), който според акад. Ив. Снегаров заемал Софийската митрополитска катедра между 1455 и 1469 г. Това пренасяне станало през 1460 г. с подобаваща тържественост, но исторически свидетелства за това не са запазени. В житието на светеца било записано, че при разкопаване на гроба и изваждане на мощите му те били нетленни, като и косите били запазени. Първоначално мощите били положени в днешния Люлински манастир “Св. св. Кирил и Методий”, наричан още “Св. Крал”. През 1469 г., при пренасяне мощите на св. Иван Рилски от Търново за Рилския манастир, мощите на крал Стефан вече били в църквата „Св. Георги” (Ротондата). След това ги пренесли в храма “Св. Безплътни сили” или “Св. Архангели”, който се намирал на двайсетина метра северно от днешния храм “Св. Неделя”, а не след дълго ги положили в подновената митрополитската църква “Св. Марина”. Тази църква се намирала в двора на днешната света Митрополия, но била разрушена по нареждане на хаджи Мустафа паша между 1663 – 1670 г. За кратко време мощите пребивавали в църквата „Св. Богородица Пречиста“, а от 1682 г. били пренесени в църквата “Св. Неделя”, която станала митрополитска. Оттогава до сега с известни прекъсвания (при основни ремонти на храма) мощите на сръбския светец почиват в Катедралния софийски храм– една от най-старите църкви в София.
