122 години от смъртта на ЙОСИФ КОВАЧЕВ (от Щип) ЯСМИНА ФИЛКОВСКА

„Йосиф Ковачев е роден на 14 януарий 1839 г. в гр. Щип. Той се учи в килийното училище, гдето се запознава с часослова, псалтира и др. учебни предмети, които съставяли учебната програма на килийното училище. След завършване на Щипското училище, възпламенен от идеалите на предосвободителната епоха, той се предава на обществено-просветна дейност. Отначало, в 1855 г., го виждаме учител в с. Гиляни, Скопски санджак. Тук той учителствува около 4 години, записва народни песни, пее в църква и в скоро време изпъква като просветител не само на децата, но и на възрастните. Със своя тих характер, със съвестното изпълнение на служебния си дълг, както и с просветната си дейност извън училището, Ковачев спечелил доверието и любовта на селяните в този кът от нашето отечество…През 1864 г. той заминава за Киев, където продължава образованието си в Духовната академия. В нея той изучава, покрай богословието, и педагогични науки, благодарение на които по-късно успява да продължи учителската си дейност и да въведе нови учебни методи в нашите училища…

Оттук започва реформаторската педагогическа дейност на Йосиф Ковачев. В Габровското училище до неговото идване обучението се е водило по Ланкастерската метода. Ковачев отхвърля тая метода и въвежда през 1868 г. писо-четната метода, наричана от него нагледна и гласна метода. Замолил и другите учители да присътствуват, когато обучава по тая метода, той им дава възможност да се запознаят с методическите придобивки. Успехите постигнати от Ковачова при обучението на учениците от първо отделение, зачудили гражданите. Учението сега вече за тех не е било с “горчиви корени и сладки плодове”. Защото Ковачев е доказал, че то би могло да има не само сладки плодове, но и сладки корени. Самата обстановка на училищното помещение е била преобразена: Ковачев поръчал да направят черни дъски, чинове и други учебни помагала. Възторгът на гражданите от работата на новия учител е бил тъй голем, че дори и турците са се заинтересували за него. Те били смутени от неговата дейност, повдигаща националното самосъзнание на габровските граждани, и започнали да го подозират в лоши замисли против турската власт. Особено били недоволни от гимнастическите игри, които им напомняли военните упражнения. За Ковачева било донесено на тогавашния турски валия Митхад паша, който заповядал на габровския каймакамин да забрани на Ковачева просветната му дейност в гр. Габрово. Каймакаминът предложил на Ковачева да напустне Габрово…

В Щип Ковачев не можал веднага да си намери място за учител, затова приел да стане учител в покрайнината Ново-село. Тук той започнал да води обучението по четене и писане по новата метода, като е приемал и другите учители да присътствуват, за да я усвоят. Но обучението в основното училище не задоволявало жадната за обществена дейност душа на Ковачева. Той намислил да основе едно класно училище. Програмата на това училище той сам изработил, разделил учениците на класове и започнал да преподава различни предмети. В това училище за първи път въвел класната и предметната система на обучението. Покрай общообразователните предмети, тук той преподавал дидактика и методика, за да подготви учениците си за учителско звание. С това училище той се стремел да задоволи две най-важни нужди на нашия народ: от една страна, да приготви добри учители, а от друга – добри свещеници. Затова въвел в училището си и педагогически и богословски учебни предмети…

В Ново-село Ковачев продължава и просветната си дейност всред обществото. Той е смятал, че неговото призвание е да просвещава не само децата, но и възрастните, които са нямали възможност да получат образование. За тая цел той открил неделни курсове, в които е държал сказки по черковна и обща история. Специално за търговците е чел лекции по водене на търговски книги и по сметководство. Благодарение на тази усилена и умела дейност на Ковачева, неговото училище, както и покрайнината на гр. Щип “Ново-село” стават огнища, които пръскат светлина във всички краища на нашето отечество…

По-късно Ковачев се премества в друго училище, което било в самия център на гр. Щип, а през 1872 г. бил назначен от Владиката за училищен инспектор в Кюстендилско. Той обикалял и инспектирал училищата в областта, която му била поверена, с риск на живота си, понеже по онова време такива обиколки са били свързани с големи опасности, особено за по-събудените българи, които са били следени от турците на всяка крачка. Не се минало много време, представителите на властта успели да издействуват уволняването на Ковачева от възложената му длъжност. Ковачев е трябвало да дири отново учителско място. Такова му било предложено в гр. Прилеп, дето учителствувал 3 години, от 1874 г. до 1877 г. В Прилепското училище Ковачев въвежда също така новите за онова време методи…

След освобождението ни, Ковачев продължава своята мирна и тиха, но необикновено важна за развоя на учебното дело просветна дейност. В свободна България той заема високи държавни и общински служби: бил е представител в първото учредително велико народно събрание, окръжен училищен инспектор, главен секретар при Министерството на просветата, секретар и член на Държавния съвет и кмет на гр. София.

През 1888 г. когато се откри Висшето училище, той бе поканен да заеме катедрата по педагогика, която той заемаше до самата си смърт. Неговите лекции по социология и педагогика, посещавани масово от студентите, му спечелиха известност, не само като добър учен, но и като отличен преподавател…

Ковачев обогати педагогичната и научната ни книжнина със следните трудове:

1. Български буквар по звучната метода за народните школи

2. Ръководство за първоначалното обучение в четенето и писането по звучната метода

3. Школска педагогия

ЗАВЕЩАНИЕ

“Долуподписаният Йосиф А. Ковачов, православен, българин, родом от Щип (в Македония), като взех предвид неизвестността изобщо на последния час от живота човешки, днес при съвършено здрав ум и с чиста съвест реших да изкажа чрез настоящето последната си воля, както следва:

I. Назначавам съпругата си Екатерина Йосиф А. Ковачова за единствена и универсална наследница и заветница на всичкото ми имущество, каквото имам и каквото по право би ми принадлежало…

III. Целата ми библиотека желая да се подари след смъртта ми на българската гимназия в Солун, или пък на българската духовна семинария в Цариград, сир. на онова от тия две учебни заведения, дето ползата от нея би могла да бъде по-реална. Туй ми желание ще се удовлетвори от казаната ми наследница и заветница, ако тя би ме преживела, в противен случай то ще бъде удовлетворено от изпълнителите на завещанието ми.

IV. Подир смъртта на съпругата ми Екатерина Йосиф А. Ковачова, ако тя би ме преживела, също и подир моята смърт, ако аз бих я преживел, и в двата тия случая целото ми имущество, с изключение на библиотеката ми, относително която веч изказах желанието си, ще се капитализира, за да образува един постоянен фонд, който ще носи название „Научен фонд на Екатерина – Йосиф“.

V. Тоя фонд ще се пласира, под най-дългосрочна лихва на Българската народна банка или в друго некое солидно финансово учреждение, и когато ще порастне от лихвите до сумата, приходът на която да отговаря на назначението му, изложено по-долу, ще се тури в изключително разпореждане на висшето училище в София…

София, 12 юни, 1898 г.

Завещател: И.А.Ковачев”