Отново и отново една от най- тежките публикации . Не случайно пуснах материали за историята на тази война , за да дойде моментът , когато ще се спрем на съдбата на нашите сънародници в Егея . Преди време ми беше попаднало снимков материал ,който качих , но повече не погледнах . Дори и за мен се оказа непосилно да възприема това което видях . Война водена с нечувана жестокост и от двете страни . Война водена с небивало ожесточение и страст . Война оставила следи в душите на много хора и от двете страни на границата . Може би прелюдията на тази война започва още от Балканските войни ,когато тази част на Балканите е окупирана от Гърция и се започва с нищо неоправдан денационализаторски процес за изчистване на този район от всичко българско . Ще продължи с ВОВ , когато едната част е предоставена на България , а другата под управлението на различните участници в разгрома на Гърция . Ако за гърците инспирираното от ГКП Драмско въстание при което загиват много гърци , ако споменем и гладът който се е ширел ще кажем , че тогавашното българско управление е провеждало геноцид над местните гърци . Да но по същият начин можем да го кажем и за марионетната гръцка власт в Егея , която заедно с партизаните на Елас са правели същото спрямо българите там , но за разлика от тях българското управление е вложило милиони за училища на помаците , на местните , за благоустройство . За разлика от тях българските власти са се опитвали да запазят българите там , като са ги увещавали да стоят настрани от въоражените сблъсъци между окупаторите и партизаните . И когато това става нетърпимо тогава се появяват и местните милиции – именно за защита на местните българи от набезите на всички в този край . Тогава ако отново поставим везните ще видим , че няма оправдание освен това , че това население е българско за жестоката разправа с него след 1944 г , за варварството показано спрямо областния управител Клечков , за убийството на всички ,които могат да водят българите и в Беломорието и Егея, за опожаряванията , за грабежите и всичко друго . И всичко това с една цел – българите да бъдат сплашени да не надигат глава и да не мислят за присъединяване към България . Само така можем да разберем присъединяването на българите към ЕЛАС по време на Гражданската война . Може би една част от тях са вярвали в комунистическата идея , но останалата част са ги последвали , защото ГКП е обещала това , което е една от причините за загубата във войната – Егея да се присъедини към Вардарска Македония. Когато се разхождах из дневниците на българите от този край сега макар , че сега се наричат македонци веднага едно набива на очи – пълно е със снимки от войната , на документални спомени , на снимки на хора участвували в нея . Шокира факта , че 60 % от партизаните са били българи . Не е ли време и това да бъде по – детайлно изследвано и да се промени поне за нашата историография името на това събитие ?
Не е ли време да се каже направо , че по същество е било война на местните българи срещу тогавашната кралска власт ?
Тук също можем и да допълним и за ония безименни млади българи от концлагера Макронисос . Ако не бях се разтършувал да търся за Покраището никога нямаше да науча за новия Трикери – още по- жесток , но и символ ,който трябва да се учи в учебниците ни по история за пример на сегашното младо поколение . Тези безиименни млади герои във времена ,когато е нямало покрепа от никъде , във времена когато дори и собствената ти държава те е предала показват как се брани българското име и чест . И тук ще отворя скоба за една страница – Грубовци Енидже Вардар , която си позволи да качва без да цитира автора . Отварям скобата , защото всички ,които публикуваме исторически материали трябва веднъж завинаги да разберем едно – никой от нас няма авторски права над българската история . Такова право имат само българския народ , българския етнос и българската нация и тези които правим това вместо типично по български да се караме трябва веднъж завинаги да разберем , че е крайно време да наложим правила и етика за това за да може сериозните автори да започнат да публикуват своите материали от което ще спечелим всички
Кървавите рани на тази безмилостна война носим и днес защото официалните гръцки власти отказват правото на нашите сънародници на собственост и гражданство . Все още се следят тези , които не са гърци и се хвърля огромен ресурс за това . Ако нашите политици отново са ни предали ,когато сме влизали в ЕО то има конвенции и решения възоснова на които потомците на егейските бежанци могат да си потърсят правата . Гърция няма юридическо право да отказва на потомците на тези бежанци именно от Гражданската война да търсят своите имоти и права . Веднага е поставена разделителна линия – тези които не са гърци . Официалните гръцки власти продължават своята политика на обезбългаряване на Егейска Македония не само с това , но и с активната македонизация на останалото от всичко население . Активно българско културно наследство се ремонтира за да се заличи всичко българско . Някой от тези с които кореспондирам ми казват , че тези наши сънародници не са активни . А как ?
Унижавани от официалните гръцки власти , чужденци в собствената си страна както помаците тези хора макар късогледството си живеят един двойнствен живот – с поглед към сегашната Северна Македония и подтиснати от страха от постоянното преследване и подслушване . Бих дал за пример арменците , ромите , турците у нас . Това , че официално сме ги признали не е разрушило България . Гръцките официални власти гонени от параноя се опитват да подържат една изкуствено насадена власт , която няма или има минимална опора в местното население . Само така мога да си обясня честванията на ренегати , на гърци , които са участвували в антибългарски акции в този район или пък реакцията на гърци преди години на появата на българка на местна проява с фланелка – България на три морета
Т. нар допи македонци имат право да не контактуват с нас , защото българските правителства след 1944 г нееднократно са ги предавали , но и те също поради късогледството си изпитват трудности при решаването на проблема с правата им . Едно сътрудничество с България сега би довело до повдигане на въпроса не само за имотите на тези ,които са избягали вследствие Гражданската война а би започнало дискусия за правата на негръцките народности в Гърция .
Гърция веднъж завинаги трябва да и се покаже , че това повече не може да продължава и наред с проблема с вардарските ни братовчеди е време да отворим въпроса за егейските ни такива . Има много неизвестни страници , много безименни герои , за които не знаем и си струва да узнаем . Аз лично съм шокиран , че именно от страници подържани от ОМО ИЛИНДЕН научих за подръжниците на Протогеров , които макар , че са били на негова страна си струва да бъде разказвано за тях . И между тях е имало искренни патриоти , които само това че са подържали другата линия са забравени .
Нека не се учудваме , че тези сепаратисти имат подръжници , защото официалната наша историография мълчи за много неща и когато много хора намират по страниците на такива за хора , които познават естествено е , че ще започнат да ги харесват
Крайно време е да се започне да се разказва за опожаряването на Дъмбени , което Лабро Королов разказва в книгата си и пак мина мимоходом в българското общество неговото представяне . Нека запонем да говорим за клането в Кладораби след края на войната , за насилственото погърчване на македонски села в Костурско и Лерин под дулата на автоматите през 50-60 години , за опитите след края на войната за промяна на границата с България от страна на Гърция
Всичко това го пиша , за да не се срамуваме . Няма от какво . Историята е такава каквато е и ако някой трябва да се срамува това е гръцката страна , която продължава да показва ниска степен на обществена зрялост поради простичкия факт , че не е надживяло патриотарството и шовинизма . На някой може да му харесва у нас национализма на гърците , но на днешно време е признак на незрялост . Съвременният патриотизъм не мрази , той уважава всеки един етнос и народ , защото само така ще надживеем мрачните сенки на миналото
Само така още,още и още информация че тук забравихме героичните борби на нашите родители.