В скандала с Николай Малинов не става въпрос за шпионаж, а за пране на пари, казва пред Faktor.bg политологът

Интервю на Васил Василев 

– Доц. Гълъбов, защо Румен Радев толкова държеше лично да присъства на инициативата „Три морета“ в Естония, рискувайки да завихри поредния скандал, както се и случи впоследствие? 

– Това е много тежък дипломатически гаф. На дипломатическо равнище е станало ясно, че командващият на Военновъздушните сили на България е дал положителна проба за коронавирус. Заминаването за Естония на Румен Радев е акт на безцеремонност по отношение на елементарни дипломатически правила. Точно затова, пристигайки в Естония, президентът е бил принуден да направи тест. Големият проблем е, че имаме свръхамбиция за демонстриране на международно присъствие при положение, че Румен Радев е в много тежка международна изолация. Истината е, че българският държавен глава от една година не е интересен за никого. Само ако се върнем назад към мандата на Росен Плевнелиев, ще си спомним, че той беше в постоянна връзка с много световни лидери. Като изключим посещението на Румен Радев в Гърция, където изнесе някакви лекции, той се оказа изолиран от една много активна международна комуникация. Точно това го накара да направи всичко възможно да се покаже и да присъства физически, въпреки че форумът в Талин беше и виртуален.

– Гафът на българския президент оставя ли сериозно петно върху имиджа на страната ни? 

– Практически да, защото аз мисля, че който и да е значим фактор в международната политика, не възприема Румен Радев като нещо различно от поста, който той временно заема в демокрацията. За съжаление, и резолюцията в Европейския парламент, и поведението на президента се асоциират изяло с България, а не с отделните актьори, които са допринесли за ситуациите. Почти четири месеца страната ни няма държавен глава. Това е проблем, защото архитектурата на българския президент по конституция му отрежда много важни функции в условие на криза и на открита конфронтация. Поведението на Румен Радев на този пост увеличава негативните последици. За всички е ясно, че президентът е изразител на единството на нацията и я представлява в международните отношения. Ако той твърди, че средствата за „Три морета“, които страната ни отделя (20 млн. евро – б.ред.) са недостатъчни, това е неразбираемо в дипломатически план. Румен Радев може да заяви каквото си пожелае, но то трябва да бъде съгласувано с Министерския съвет. Така пише в конституцията. Това, че държавният глава има проблем с нейното разбиране, е само негов проблем.

– Корнелия Нинова е категорична, че няма да подкрепи Радев за втори мандат, ако не мине през процедурата на вътрешни избори в БСП. Александър Маринов контрира, че шефът му няма да се моли на „Позитано“ 20. Не е ли закъсняло това еманципиране от БСП?

– Още когато беше освободен Калоян Методиев от президентството, Румен Радев показа амбиция напълно да се еманципира от БСП и да се превърне в олицетворение на някаква много сложна отечествено-фронтовска формация срещу ГЕРБ. Много важно е да се припомни, че той не беше номиниран от БСП, когато беше избран за президент. Там имаше много тежка манипулация, защото в нито една от партийните организации на левицата името на Румен Радев не присъстваше. Той беше инсталиран като кандидат на БСП и избран първо като кандидат на АБВ, а чак на следващия ден – от партията на Корнелия Нинова, без да има каквато и да е вътрешно партийна подкрепа. Това показа изследване на Юрий Асланов, което се разпространи апокрифно и беше потулено. Няколко дена по-късно Корнелия Нинова каза, че Румен Радев няма да е кандидат на БСП и в крайна сметка беше издигнат от инициативен комитет с председател Стефан Данаилов. В това отношение не трябва да смятаме, че има пряка връзка или зависимост между Румен Радев и БСП. Илияна Йотова заяви по време на кампанията, че партията ѝ много внимателно ще наблюдава Румен Радев и ако той с една дума или с един дъх наруши интереса на БСП, ще получи съответната реакция. Така че отношенията между „Позитано“ 20 и „Дондуков“ 2 никога не са били симетрични. Истината е, че много често БСП се опитваше да се възползва от инициативите на Румен Радев, а той – от парламентарното присъствие на левицата. Това обаче не е съюз, а опит за взаимна употреба, която все по-ярко се вижда.

– Освобождаването на Калоян Методиев от президентската институция ли извади на показ напрежението между Румен Радев и ръководството на БСП?  

– Това беше сигнал, че вътрешната конкуренция кой да се противопоставя срещу ГЕРБ, стана видима. Няма съмнение, че от първия ден на „Дондуков“ 2 амбицията на Румен Радев не е да си партнира с БСП, а да се възползва от „столетницата“. На свой ред, БСП направи много опити, често успешни, да се възползва от отлагателното вето на държавния глава. Още в началото на мандата му казах, че той няма да играе втори вратар, който да поема топките, на които БСП не може да реагира. Румен Радев има собствена стратегия и свой летателен план, който не е правен на „Позитано“ 20. Именно заради това прехвърчащите искри стават все по-видими.

– В крайна сметка, ако президентът загуби доверието на левицата, ще изпадне ли в пълна изолация и на кого ще може да разчита оттук нататък – на „отровното трио“, на Мая Манолова и на Слави Трифонов? 

– Не те, а той подкрепя формациите, зад които стоят, насочва ги и даде този нисък хоризонт на протести. Ако се върнем назад, ще видим, че няма никакво развитие на посланията, които бяха дадени в началото. Румен Радев рамкира посланията, с които протестът би могъл да се развие. Ако той беше граждански и автентичен, щеше да изведе собствени говорители. Нищо подобно не се случи. Румен Радев сам се постави в изолация в момента, в който поиска оставките на законодателната, изпълнителната и съдебната власт. Няма как те да направят крачка назад, защото, видите ли, президентът бил последната морална инстанция в държавата. Това не е вярно и конституцията не го позволява. Затова Румен Радев сам се постави в изолация, разчитайки на силни корпоративни интереси да имитират граждански протест. Това е най-отвратителното в цялата ситуация. Италианските медии установиха, че мафията подкрепя протестите срещу ограничителните мерки. В България така и не се появи достатъчно ясно и отчетливо разбиране за това, че тежко засегнати корпоративни интереси изтласкаха дори и най-малките симптоми на граждански протест през тези над 110 дни. Разлика с Италия няма. Уважавани медии и журналисти се превърнаха в агитпроп на корпоративни интереси, олицетворявани и събирани през фигурата на Румен Радев. Това е огромен скандал и всъщност обяснява защо страната ни е на 111-о място по отношение на свобода на словото, тъй като уважавани медии и журналисти много бързо могат да се превърнат в гарнитура на всеки корпоративен интерес.

– Това ли е новата тройна коалиция, зад която стои президентът по примера на Георги Първанов?  

– Това е версия, която се опитва да се наложи. Колеги се втурнаха да обясняват, че има нова конфигурация, което не е така. Стратегията на ИТН, което на български означава „и така нататък“, а не „Има такъв народ“, засега се оказва печеливша. Новосформираният политически субект засега генерира печалба от протестите без пряко да се опитва да ги води. Именно заради това „Изправи се, България“ и „отровното трио“ не успяха да постигнат резултатите на „Има такъв народ“. Партията на Слави Трифонов запази дистанция от самия протест, предоставяйки думата на всички основни говорители, които можеха да се появят. Това е тактика, която е различна от тази на „Демократична България“. Не е случайно, че ДБ не участва на срещата с „отровното трио“. Христо Иванов много добре си даде ясна сметка, че в момента, в който влезе в подобно съглашение, ще започне да губи подкрепа от значими групи от млади и интелигентни хора, които и досега го следваха.

– Как си обяснявате високите резултати, които социолозите дават за „Има такъв народ“ и „Изправи се, България“, при положение, че нямат разпознаваеми лица, освен лидерите, както и политически програми? 

– Почти нито една социологическа агенция не е правила проучване от март месец тази година лице в лице. На пръв поглед е технологичен въпрос, но е важен. Това са сондажи в условия, в които българските граждани не мислят за избори. Мнозинството не очаква предсрочен вот и не приема ситуацията като предизборна. Това, което виждаме в момента, са фонови нагласи. По-важен е въпросът защо ГЕРБ губи подкрепа. Първата хипотеза, която е много удобна за протестиращите е, че Бойко Борисов не подава оставка. Втората хипотеза, която ми се струва все по-валидна е, че правителството и институциите не се опитват да наложат публичен ред. Огромна част от действията на протестиращите са незаконни. Българското общество реагира на това, че правителството и институциите не са готови да наложат ред. Аз съм абсолютно убеден, че всеки жест в тази посока ще увеличава доверието към ГЕРБ и към управляващото мнозинство. Българските граждани виждат, че в момента има стратегия за развитие на елементарен пиар на равнището на онези, които го правят, но срещу него няма институционални реакции. Никой не е отменял правила и след 22:00 часа протестите нямат място на улицата, още повече да се правят факелни шествия и всичко останало. Нито едно от събитията не е депозирано в общината и най-важното – не е ясно кой носи отговорност за тези хора. 30 години българското общество премина през различни вълни на протести. Никога досега властта не си е позволявала да остави подобни събирания без санкции. Българското общество е притеснено, че няма воля за налагане не на наказания, а на елементарен ред. Никой не може да бъде заложник на пиар или корпоративните амбиции на някого. Усещането за отслабване на подкрепата към ГЕРБ идва в много по-голяма степен от това, отколкото от отказа от предсрочни избори, които в най-добрия случай вече ще се състоят през февруари, при положение, че редовните са през март. Почти изравнените резултати на ГЕРБ и БСП не идват от повишаване на доверието в левицата. През всички тези 4 месеца аз не видях нито един смислен аргумент защо трябва да има предсрочни избори.

– Има ли риск следващият парламент да бъде доминиран от партии, които обслужват руските интереси, предвид дългия списък на кандидатите, които се кланят пред Кремъл?

– Рисковете в България винаги са сериозни, когато самото обществото е толкова разединено. Най-вероятно ще произведем един силно фрагментиран парламент като този, който имахме през 2014 г. Тогава имаше 8 фракции, 4 от които влязоха в управление. Това е лош сценарий за България, но за съжаление състоянието на обществото е такова, че най-вероятно ще произведем отново същото. Много важно е да се разбере, че малките формации, които ще имат ограничено влияние в българския парламент, независимо дали това ще е Обикновено или Велико народно събрание, ще търсят възможност да се присъединят към мнозинство. Досегашната практика показва, че когато парламентът е фрагментиран, по-лесно се изработват мнозинства. Българските избиратели отсега трябва да знаят, че гласувайки разнопосочно, ще дадат огромна власт на всякакъв тип „експерти“. Когато имате случайни хора в НС, те са много удобни за всякакъв вид манипулиране. Ако имаме между 6 и 8 групи, то кулоарната политика и споразуменията извън вниманието на обществото ще се окажат определящи за постигането на мнозинство. Ако българските граждани искат това, нека да гласуват разнопосочно, както се канят от хоризонта на днешния ден. България, за съжаление, не дава сигнали, че се е разделила с постсъветското си минало. Самата Руска федерация възприема страната ни по-скоро като своя мека периферия, в която има решаващо влияние. Това е много сериозен проблем, на който избирателите няма да обърнат внимание и допълнително време. Но силно фрагментираният парламент е златен шанс за всякаква търговия с влияние. За съжаление, зад руските интереси стоят много сериозен корпоративен капацитет.

– Какво се случва с Николай Малинов – повече от година той е обвинен в шпионаж, за което получи и орден, лично от Владимир Путин, а вместо в съдебната зала, шества по медиите и рекламира новата си партия? 

– В случая с Николай Малинов дори не става дума за шпионаж, а за нещо още по-примитивно – за пране на пари. Според данните, които бяха изнесени, г-н Малинов се е обърнал към чужда държава за финансиране на промяна в геополитическата ориентация на България. Това, от една страна е престъпление срещу републиката според мен, а от друга – става дума за технологията, която предполага „пране на пари“. Защото никоя чужда държава не би си позволила да финансира преориентирането на геополитическите приоритети на друга страна. Представянето на историята с Николай Малинов и пакетирането ѝ като „шпионски скандал“ беше опит да се тушира остротата на истинския проблем, а той е, че български гражданин се обръща към чужда държава с план за промяна на геополитическата ориентация.

– Какъв е смисълът от създаването на нови русофилски формации, означава ли, че настоящите не се справят достатъчно убедително със задачите на Кремъл? 

– Конкуренцията кой да обслужва руските интереси в България става все по-ожесточена. Ако се вгледаме внимателно в поведението на всички тези политически партии, то всяка една от тях се моли за благоволението на Москва и се опитва да покаже колко е предана на руските интереси. Това е един много конкурентен пазар. Купата на състезанието е кого ще разпознае администрацията на Кремъл като по-достоверен свой партньор. За съжаление, списъкът на подобни формации е много дълъг.