Родът ми по майчина линия идва от с.Горенци, Костурско-сега Корисос. Дядо ми- Лев Адамов- роден 1881г. е бил свещеник в селото. Завършил е в Цариград. В дипломата му пише- националност българин. Баба ми- Калиопа Адамов – род.1882г. също завършва в Цариград. В нейната диплома също пише българка. Била е учителка в селото. По разкази селото е било голямо-изцяло българско. Взели са дейно участие в Илинденското въстание. След неуспеха му остават ятаци на „комитите“. Майка ми- Свобода Адамова е родена в 1912г. В документите също пише българка. След междусъюзническата война през 1913г. ,селото е окупирано от гръцката армия. Започва насилствено елинизиране и прогонване на българите. Забранено им е да говоря т на български дори помежду си, и в домовете си. Дядо ми е осъден на 99г. затвор , защото е бил опора на жителите. В затвора, гърците слагали стрито стъкло в хляба им. За щастие – оцелява. През 1915 г бяга от затвора, и без документи пристига в България. По късно е последван от семейството си. През 1981г, с майка ми Свобода Адамова посетихме селото. На нея гърците отказваха виза, защото е „избягала“ от Гърция, а тя е била на 3 години. Трябваше да пишем до гръцкия президент, и да се обосновем на Хелзинското споразумение, за да я пуснат. В селото Горенци, роднините ни , ни посрещнаха със сълзи на очи, сякаш очакваха освобождение от нас. Говореха на чист български език, и се смятаха за българи. Нашите имоти бяха конфискувани, без никакво обяснение. Никога няма да забравя това посещение, и надеждата, че българската държава ще им помогне. Уви, бълг.управници не се интересуваха от тях. В България не се говореше за Егейска Македония. Такива хора вече“нямаше“. От това болката става по силна. През 2016г., посетих отново нашето село. Всичко българско беше заличено. Гърците отказваха да разговарят с мен Но дошло е време да започне да се говори за преживяното от нашите родственици в Егейска Македония- за геноцида на който са били подложени , и за това как са били изоставени от бълг.държава
