Само преди месец обвиненият в шпионаж в полза на Русия лидер на НПО „Русофили“ Николай Малинов, пак пред руската агенция ТАСС, за първи път обяви, че има намерение да създаде политическа русофилска партия у нас. Сега, отново чрез ТАСС, Николай Малинов

дава отчет на менторите си от Москва

за изпълнението на поставена задача. Защото ТАСС е не само официалния медиен флагман на руската държава, но и едно от цивилните прикрития на руските разузнавателни служби.
Благодарение на българските медии, които разпространяват новините на руската агенция ТАСС, и ние българските граждани, разбрахме какво смята да прави Кремъл в страната ни чрез многократно награждавания с руски ордени, включително и лично от Путин, лидер на русофилите и знаково лице на петата руска колона в България.
От публикациите стана ясно, че Русия вече има своя официална партия в България, готова за политически действия. Явно не са ѝ достатъчни проруските позиции и политики на партии като БСП, АБВ, Възраждане, Атака и други по-малки или по-големи, но по-прикрити проруски партии.
Като изключим въпроса защо българските специални служби допускат такава дръзка чуждестранна политическа инвестиция в страната, и конституционна ли е изобщо такава партия, то другият важен въпрос е защо на Русия ѝ трябва нова проруска партия в България.

Атлантическият съвет на България не веднъж е предупреждавал, че хибридната война на Русия срещу евроатлантическия избор и път на България е навлязла в своята интензивна фаза. Затова на Москва днес са ѝ необходими партии с по-активни, директни, открити и провокационни партийни позиции и действия в полза на Русия, а не балансиращи между Изтока и Запада или които са уж за европейски път на развитие на България, но в тясно сътрудничество с Русия.
На Кремъл му е необходима партия в България, която ясно и силно да заяви, че е против членството на България в НАТО и ЕС и че мястото ѝ е в „съюз с Русия навеки“. И тази партия да се представлява от лица, познати сред голяма част от запасното войнство, църковните, академичните, културните и медийните среди. Освен това, всяко законно действие на българските власти срещу антиконституцонни действия на такава партия или лица от ръководството ѝ, да бъде квалифицирано от Кремъл като „политическа репресия“, а нейните проксита в България да използват механизмите на Европейският съюз за оказване на натиск върху България. Кремъл много добре е осъзнал, че може да използва толерантността в страните с либерална демокрация за своите експанзионистични цели.
От изявленията на Николай Малинов пред ТАСС става ясно, че партията му ще се бори за интересите на Русия с политически инструменти. И те няма да са само политически декларации и позиции, а ще се ползват и такива като референдуми за падане на санкциите срещу Русия, за излизане на България от НАТО, организиране на антинатовски акции и демонстрации срещу превъоръжаването на българската армия със съвременно оръжие, срещу евентуалното разполагане на съюзнически военни бази в страната и срещу всичко, което прави България невъзможна цел за пряка военна агресия от страна на Русия.
Партията на Малинов, разбира се, ще участва и в избори, като е възможно да се коалира с други проруски партии с цел да влезе в управлението на страната и да ползва тогава пълния инструментариум на държавната власт за постигане на политическите си цели – съюз с Русия и излизане на първо време от НАТО, а после и от Европейският съюз. Ако е вярно това, което твърди Малинов, че в България 80 % били русофили и подкрепяли „културното русофилство“, то той ще разчита на него, за да може

„политическото русофилство“ да поеме управлението на България

В изявлението си Малинов казва, че до края на годината партията му ще обяви водачите на своите листи в избирателните райони на България. Напълно е възможно те вече да са ясни, като съдим от опита на Малинов през 2016 г., когато той разпространи социологическото проучване, изготвено от Руския институт за стратегически изследвания – РИСИ към президента на Русия, ръководен тогава от генерал Леонид Решетников. В заключението на това изследване на практика се даваха характеристиките на човека и условията, на които той трябва да отговоря, за да може да спечели президентските избори в България. Пълното съвпадение в препоръките на РИСИ с придобилия медийна популярност през лятото на 2016 г. командир на ВВС генерал Румен Радев едва ли е случайно. Далеч преди да стане публично известно намерението на Радев да се кандидатира, той набързо си подаде оставката като командващ Военновъздушните сили и странно, още по-бързо беше удовлетворено неговото искане. Законът позволяваше той да бъде освободен от служба доста по-късно. Надали правителството и президента на България през лятото на 2016 г. не са имали информация от службите какви са истинските мотиви на Румен Радев да напусне военната служба и че той вероятно е подготвян за бъдещ кандидат-президент на България. Основна роля в тези задкулисни процеси е играл руският генерал Решетников, който е консултирал различни политически лидери в България, като Корнелия Нинова и други, относно името на предпочитания от Кремъл кандидат за български президент.
Днес наблюдаваме подобна ситуация. С тази разлика, че ген. Решетников вече не е директор на РИСИ и е със забрана да посещава България за 10 години, заедно с олигарха Малофеев. Но това явно не му пречи да контактува със своите партньори в България. Николай Малинов не крие, че редовно общува и се „съветва“ с Решетников и Малофеев. И ето, вече се обявиха имената на някои от участниците в т. нар. Консултативен съвет към партията, който не е уставен управленски орган, а предимно има за цел да привлича хора от русофилските среди, които не са членове на партията, но са харесвани от Кремъл, като генерал о.з. Стоимен Стоименов, доц. Валентин Вацев, Нешка Робева и др. публично известни лица.
Явно Кремъл много бърза. Защото не тръгва по законовия дълъг път за създаване на нова партия, чрез организиране на инициативен комитет от свои доверени лица, провеждане на учредителен конгрес с избор на ръководство и председател на партията, и чак накрая – регистрация в Софийски градски съд. Процес, който трае минимум два-три месеца, а понякога и повече от 6 месеца. И винаги има риск партията да не бъде регистрирана от Софийския градски съд, както стана с  „Няма такава държава“ на Слави Трифонов и трябваше целият процес да се повтори отново и да се учреди и регистрира ПП „Има такъв народ“.
Кремъл явно няма време за такъв дълъг, а и рискован в юридическо отношение, процес.
Затова Кремъл извади от нафталина една от отдавна създадените политически партии,
замаскирана като българска патриотична партия. ПП

„Възраждане на Отечеството“ 

е учредена и регистрирана в периода 2008-2009 г. от множество генерали и български запасни военни, повечето завършили военни училища и академии в бившия СССР. За нея може да се намери малко публична информация из интернет. Знае се, че партията е учредена във Велико Търново и то не случайно на 1 ноември 2008 г. – Денят на будителите, за да се подчертае патриотичния ѝ характер и е регистрирана от Софийски градски съд през февруари 2009 г.
Първи неин лидер е армейски генерал Йордан Мутафчиев, министър на отбраната в правителствата на Андрей Луканов и Димитър Попов от 22.11.1990 г. до 8 ноември 1991 г., т.е. в първите години на „перестроечния“ по руски модел преход към демокрация и пазарна икономика на България. Генерал Мутафчиев е завършил руската Военна академия „Фрунзе“ през 1976 г. и по-късно, през 1984г. – Висшата военна академия „Ворошилов“ на Генералния щаб на Въоръжените сили на СССР. Общо 5 години висше военно обучение в Съветския съюз, след стандартното висше военно образование, получено в тоталитарна комунистическа България.
ПП“ Възраждане на Отечеството“ през последните няколко години се ръководи от друг бивш генерал, но този път от МВР. Това е бившият директор на полицията на СДВР до 2003 г. генерал Емил Миланов. В медийни публикации името му се свързва с убития през 2003 г. ДС- агент Тодор Толев, който е наричан още „съдружникът на властта“, поради множеството му бизнес съдружия с видни политици и знакови бизнесмени от 90-те години като Славчо Христов, Гриша Ганчев, Красимир Стойчев, Филип Найденов-Фатик, бившият министър и депутат от БСП Младен Червеняков, както и с днешния премиер Бойко Борисов. Смята се, че Тодор Толев е не само близък до кръга „Монтерей“ около покойния генерал Любен Гоцев, но и най-доверено лице на руския бизнесмен Майкъл Чорни, изгонен от България през 2000 г.
За Толев, тогавашният главен секретар на МВР генерал Бойко Борисов казва, че е в „много близки отношения с шефа на служба „Полиция“ към СДВР Емил Миланов.
През последните години запасният генерал от МВР Емил Миланов е лидер на русофилската неправителствена организация „Международна славянска община – Перун-2000“. Това е НПО, на което Столична община безвъзмездно е дала за ползване общинска сграда в кв.Требич, район „Надежда“ в София.
Тази проруска организация развива активна издателска дейност, инициира, организира и финансира реставрацията на руски и съветски паметници, както и организира различни чествания на събития и личности, свързани с Русия и бившия СССР.
Много от инициативите са съвместни с Движение „Русофили“, ръководено от Николай Малинов. Не случайно бившият полицейски генерал е определен и за секретар на Движение „Русофили“, като същевременно е и председател на ПП „Възраждане на България“. Изобщо, развива активна проруска политическа и обществена дейност.

Ако се проследят в публичния Търговски регистър съдружията на поне част от ръководството на Движение „Русофили“, особено тази около председателя Николай Малинов и заместник-председателя Милен Чакъров, ще се види огромна мрежа от бизнес отношения с много крупни бизнесмени, масони, тамплиери, офицери и агенти на бившата Държавна сигурност, както и съдружия с политици или с техните съпруги, деца и роднини. Всички те са

оплетени помежду си в кълбо от зависимости и интереси, свързани и с Москва

Как трябва да се разплете това кълбо може да кажат само специалните разузнаватели и контраразузнавателни служби на България, и то при условие, че проявят интерес.
Ако тези бизнес-съдружия са и специално формиран обръч от фирми за нерегламентирано финансиране работата на проруските организации и партии в България в дейности, които са част от хибридната война на Русия срещу НАТО и Европейския съюз, то се надяваме, че съюзническите служби ще помогнат на нашите, за да се ориентират в „руската мрежа“ от зависимости, която стига до най-високите етажи на властта в България.

Интерес към това какво се случва около партия „Възраждане на Отечеството“ следва да прояви на първо място българската прокуратура, защото нейно конституционно задължение е да следи за законността, а Главният прокурор упражнява надзор за законността в Република България.
От публикациите става ясно, че в ПП „Възраждане на Отечеството“ е извършена промяна в ръководството и от неотдавна тя има нов председател. Той вече не е генерал Емил Миланов, а Николай Малинов. Тази промяна е станала факт

с решение на Софийски градски съд

Прокуратурата следва да се самосезира, защото според Устава на ПП „Възраждане на Отечеството“ председателят на партията се избира от конгреса ѝ. А той се „се свиква с покана, обнародвана в “Държавен вестник” или в два национални ежедневника, най-малко един месец преди насрочената дата. В поканата се посочват датата, часът, мястото на провеждане и дневният ред.“, както е записано в Устава ѝ, който може да се открие в интернет.
Точно преди месец, около 23 септември, в свои интервюта Николай Малинов заяви своите намерения и за първи път съобщи, че ще оглави в бъдеще политическа партия. Прокуратурата следва да провери законно ли е свикано заседанието на този конгрес. В публичното пространство липсва информация и се създава усещане за тайнственост при свикването и провеждането му. ПП „Възраждане на Отечеството“ няма интернет сайт, за да може да се виждат нейните активности, имената на членовете на ръководните ѝ органи, нейната програма, позиции и т.н. Това е още една причина да се пораждат основателни съмнения за

извършване на тайна дейност, 

която може да е и документално изрядна, но реално да е фиктивна дейност.
Прокуратурата би следвало да провери дали са спазени изискванията на Закона за политическите партии, реални или фиктивни са подписите на присъствалите, колко човека са делегатите на конгреса, редовни членове на партията ли са, имали ли са кворум, на коя дата е свикан конгреса и къде се е провел този форум. Както и на коя дата са внесени документите за промяна в обстоятелствата в Софийски градски съд и след колко дни по-късно е излязло решението му. Възможно ли е всичко това да се случи в рамките на 30 дни и дали всичко е фактически и юридически законно. Следва да се провери и дали фактическите данни отговарят на тези от заявлението за промяна в ръководството на партията пред Софийски градски съд, за да се установи дали няма документална измама. Ако се установи такава, то председателят на партията носи наказателна отговорност по чл. 313 от НК, защото би следвало да е представил заедно с документите и специална декларация за истинност на фактите. Ако се установи подаване на невярна информация, то решението на Софийски градски съд следва да бъде отменено по законно установения ред, а на председателя на партията

да бъде потърсена наказателна отговорност

Настояваме Главният прокурор на Република България да поиска ДАНС да провери и установи има ли в България регистрирани и други политически партии, които са в ролята на „спящи клетки“. Дали те са политически инженерен продукт на чужди специални служби, чужди държавни юридически или физически лица.
Препоръчваме на прокуратурата да направи преглед на всички регистрирани политически партии и да установи доколко те са реално действащи и стриктно ли изпълняват разпоредбите на Закона за политическите партии. Дали те провеждат своите конгреси реално или фиктивно, тъй като се говори, че в България съществува „пазар“ на отдавна регистрирани политически партии, които се предлагат за продан. Както при продажбата на дялове на търговските дружества, при партиите се извършва само смяна на имената на лицата, които ги представляват, както и други обстоятелства, ако се налага, за да могат новите представляващи безпроблемно да се ползват от предимствата на отдавна регистрираната партия.
Предлагаме в българското общество да започне дебат за промени в Закона за политическите партии, както и в Избирателния кодекс.
Политически партии, които не участват на територията на цялата страна в избори, след определен период да бъдат служебно заличавани. Политически партии, които в два поредни национални избори не получават подкрепа на поне 1 % от избирателите, да бъдат заличени. Да се отмени възможността за създаване на предизборни коалиции, за да може реално да се отчете електоралната тежест на всяка действаща политическа партия.
Време е да се направи дълбока промяна в съществуващата партийна система.
Партиите са основен инструмент за активно включване на гражданите в управлението на страната. На България не са нужни стотици партии, огромната част от които са малобройни, непопулярни и съставени от близки и роднини на ръководствата им.
Само по този начин ще се намали възможността чужди държави или лица, както и български бизнесмени, на практика да си имат или купуват партии.
Без промяна в партийната система няма как да се развива демокрацията в България и тя да върви уверено по своя единствено правилен евроатлантически път.