26 ОКТОМВРИ
На днешен ден :
1879 г. роден е Димитър Тодоров Халачев, български революционер, одрински войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
Роден е в Малко Търново на 20 март 1879 година. Завършва I клас. Емигрира в България и в 1896 година постъпва на служба като подофицер в Двадесет и четвърти пехотен черноморски полк на Българската армия. Майка му се е казвала Кераца, баща му Тодор, а съпругата му Мария.Имал е брат Васил и сестра Бърза. ДИМИТЪР има синове-Тодор и Желю.Тодор има син Димитър и внук Румен.Желю има дъщеря Мария,която има две деца-Мая и Боян.Освен Мария,Желю има още две деца.ВАСИЛ има синове Никола и Тодор. БЪРЗА има дъщеря Руска и внуци-Димитринка и Георги.В следствие на агитацията на Стоян Петров сред емигрантите в Бургас и след срещата с Михаил Герджиков в хотел „Москва“,Димитър Халачев напуска военната служба през януари 1903 година и влиза във ВМОРО като четник на Михаил Герджиков. През февруари участва в опита за атентат при гара Синекли. До Конгреса на Петрова нива обучава смъртни дружини,участва в снабдяването с оръжие и провизии.Заедно с Ст.Томов,Петко Хашлака и Кръстю Българията обикалят селата на Василиковско:Блаца,Маджура,Пиргополу и Резово,а в Малкотърновско-Цикнихор,Камилите,Кладара и колибите:Саботиново,Бялковци,Папракювица,Селище и др.Подготвят духом населението за освобождаването му. Халачев е определен за войвода на VI Кладарски революционен участък с подвойвода Георги Костадиев от Малко Търново и четници:Ефтим Попов-секретар,Минчо/от Нова Загора/-запасен подофицер и знаменосец на четата,Недялко Куртев /от Малко Търново/-групов началник в четата,Стоян Томов/от М.Търново/Петко Николов/от М.Търново/който служи и за куриер,Димитър Ефтимов/М.Търново/-знаменосец,Петко Жребечков, Калчо Костадинов/от Камила/,Черняй Мерджанов /от Карнобат/,Апостол,Никола Арабаджиев Бутниколибата/от Лозенград/,Яни Фъстакчията/Лозенград/,Георги Градев-„шарап чауш“от М.Търново,Петко Коцакев,Андон Киров Рашев,Стамат Георгиев и Тодор Хр. Тепавчаров – всички от Малко Търново. През [Илинденско-Преображенско въстание ] участва в нападението на Царево [Василико].При потушаването на въстанието четата му охранява българските бежанци до границата с България от турската армия и башибозук. След въстанието се връща на военна служба.Като умира съпругата му и остава сам,Димитър Тодоров Халачев отива да живее в с.Извор при сестра си Бърза Домузчиева.Работи като библиотекар и е училищен настоятел.Често разказва на учениците за въстанието.Целите му гърди са били окичени с медали.Хората от селото са ходили да се допитват до него, да им помага за попълването на документи,жалби,заявления и др. Умира на 27 март 1952 година в село Извор, Бургаско.На 25.03.2004 г. в с.Извор е основана тракийска организация,която носи неговото име,а на 20.08.2006 г. Тракийско дружество „Димитър Тодоров Халачев“ с.Извор поставя паметник на гроба му и открива паметна плоча пред сградата на клуба.
