„Откриването” на „забравените” българи в Албания
В предложения ни преди дни в социалната мрежа проект на УВОД към книгата на Спас Ташев ЕТНОДЕМОГРАФИЯ НА БЪЛГАРСКОТО НАСЕЛЕНИЕ В АЛБАНИЯ 1913 – 2011 липсват някои важни исторически факти, които се явяват неотменимо свързани с „откриването” на „забравените” българи в Албания.
Разбира се, както отбелязва и самият автор, първите връзки с българите в Албания са установени от него. Но не знам защо не посочва, че това той го стори в качеството си на съюзен организатор на ВМРО-Съюз на македонските дружества за Пазарджишка област?! И че цялата му дейност сред нашенците в страната на орлите би била просто невъзможна без ролята на „Пиротска” № 5. Особено в периода 1990-1997 г. И всичко това той го знае прекрасно, а и най-важното – говорят го фактите!!!
Ето защо, въпреки че ми е отделил само 11 (единадесет!) букви в предоставеният ни материал, ще откликна на молбата му отбелязаните лица да видят текста и да му кажат мнението си, забележките или препоръките си. И за да не пропусна някой особено важен момент от дейността на ВМРО-СМД, а не единствено неговата лична, сред българската диаспора в Албания, ще следвам хронологията…
Юни 1992 г. – Гръцкият националистически вестник „Стохос” следи дейността на организацията сред албанските българи още от началото й и има по-различно мнение от неговото, изразено в проекто-увода му. И за да не бъда обвинен в пристрастност ще оставя редакторите му да опишат първите ни стъпки:
„Делегация на ВМРО-СМД, посочват в специална статия те, начело с нейния секретар Евгений Еков осъществява посещение в Североизточна Албания. Особен интерес е проявен към района на Голо Бърдо, където се осъществяват контакти с национално-културното дружество и синдиката на строителите.
По време на пресконференция след завръщането Еков заявява, че делегацията е посетила райони с българско население с цел подпомагане оцеляването на българския дух. Също така споменава, че населението ги е приело с голям ентусиазъм и със засилено национално чувство, изразявайки своята благодарност за интереса на „майката-родина” след 50 години изолация. Според Еков председателят на национално-културното дружество Рамазан Чадри е предложил да пътува до България, за да изследва съществуването на доказателства за българския произход на жителите на около 20 села в района на Голо Бърдо, където се говори диалект подобен на българския език,” заключават авторите на крайнодясното атинско издание.
На 3 декември 1992 г. в София между ръководствата на ВМРО-Съюз на Македонските дружества и Работническата организация „Голо Бърдо” в Албания е подписан протокол за сътрудничество. С него след като констатират съвпадение на мненията им двете организации се договорят да работят заедно в няколко направления. ВМРО-СМД се задължава да оказва, според възможностите си, пряка помощ за разрешаване на социално-икономическите, битовите, културните, образователните и други нужди на българското население в Албания.
От „Пиротска” 5 поемат и ангажимента да излагат пред българското правителство и другите компетентни институции в България проблемите на нашите сънародници в Албания и да изискват своевременна намеса за тяхното решение. С цел осъществяване на общобългарското национално духовно единство в рамките на световните интеграционни процеси ВМРО се нагърбва да бъде посредник при контактите на албанските българи с другите наши сънародници по света. Работническата организация „Голо Бърдо”, от своя страна, ще информира своевременно ВМРО-СМД за проблемите на нашенците в страната на орлите. Двете организации декларират готовността си за оказване на съдействие при осъществяване на международна дейност.
За оказване на съдействие на ВМРО-СМД при осъществяване на дейността й сред българите в Албания на 25 март 1993 г. за неин представител е определен Исмет Тола. За извършената от него дейност, съобразно поставените му задачи, същият предоставя едномесечен писмен отчет, изпращан с препоръчано писмо до „Пиротска” 5.
По време на командировката в Албания от 3 до 9 юли 1994 г. представителите на ВМРО-СМД Евгений Еков, отговорен секретар, и Спас Ташев, член на ИК, даряват 150 щатски долара за църквата в с. Връбник.
През април 1996 г. делегация начело със съпредседателя на ВМРО-СМД Евгений Еков, който е поканен за гост на конгреса на Демократическата партия на Сали Бериша, посещава за пореден път Албания. Събитието е използвано, за да се осъществи със съдействието на българския посланик в Тирана Стефан Наумов среща на Еков с лидера на косовските албанци Ибрахим Ругова.
По време на разговора неформалният „президент на Косово” Ругова изразява готовността си за възстановяване на сътрудничеството между ВМРО и албанското освободително движение. Той се позовава не само на историческите традиции в това отношение, но и на общите цели и интереси, които ВМРО-СМД и оглавяваната от него Демократическа лига на Косово (ДЛК) имат към този момент. Евгений Еков изразява принципно съгласие с предложението на Ругова подчертавайки, че както в миналото, така и тогава общият противник е един – сръбският хегемонизъм. Постигната е договореност за продължаване на връзките и Ругова определя за свой представител секретарката си по международните въпроси Едита Тахири.
Поради стечение на обстоятелствата този контакт не се развива, но той по един безспорен начин показва авторитета, който ВМРО-СМД чрез дейността си е натрупало сред албанските политически среди.
Евгений Еков, Спас Ташев и Тодор Недков обиколят след 1992 г. българските райони в Албания още шест пъти… И без излишна гордост може да се каже, че успяват да положат основите на организираното българско движение там. За по-ефективно противодействие на антибългарската пропаганда сънародниците ни в Страната на орлите, както е официалното наименование на Република Албания, създават за десетилетие и половина няколко свои организации.
Водеща сред българските организации в Албания е Дружество „Просперитет Голо Бърдо“ (ДПГБ). То е регистрирано през 2000 г. и има филиали и в градовете Елбасан, Берат и Либражд. Негов председателе Хаджи Пируши. На 5 май 2003 г. в Тирана е открит офис на дружеството, обзаведен със съдействието на мисията и с техника, подарена от тогавашния премиер Симеон Сакскобургготски.
Дружеството е наследник на духа и традициите на съществуващото преди него „Дружество на строителите „Голо бърдо“ с център град Елбасан, създадено със съдействието на ВМРО-СМД в началото на 90-те години. То работи активно за развитие на отношенията на българското население от „Голо бърдо“ с България. В течение на няколко години дружеството съдейства за набиране на кандидати за следване в български ВУЗ по
силата на 103-то ПМС, за курсове по български език в Департамента за информация и усъвършенстване на учители при СУ „Св. Климент Охридски“, съдейства за събиране на информация за историята, езика и традициите на населението от „Голо бърдо“.
Дружеството поддържа контакти с ДАБЧ, МОН, дружество „Огнище“ и др. С негово съдействие вече няколко години успешно функционира постоянен курс по български език в университета „Александър Джувани“ в Елбасан. В началото на 2003 г. в курса бяха включени и деца от град Либражд. Преподавателят по български език Исмет Тола, който е и секретар на ДПГБ, бе удостоен през 2002 г. с титлата „заслужил учител“ от министъра на образованието и науката на България.
Дружество „Иван Вазов“ е регистрирано в началото на 1999 г. Негов председател е Зехрудин Докле. Към дружеството е създаден филиал „Преспа“ със седалище в град Корча, с председател Сотир Митрев от с. Пустец, Мала Преспа.
Зехрудин Докле поддържа тесни връзки с ДАБЧ, МОН, дружество „Огнище“, както и с парламентарното лоби в Народното събрание, което работи в интерес на албанските граждани от български етнически произход в Албания.
Дружеството съдейства за подбор на кандидати за следване у нас и от областта Гора. Сред най-успешно реализираните проекти на организацията са превод от Зехрудин Докле на някои разкази от „Диви разкази“ на Н. Хайтов; филм на Надире Бузо за художничката от албанско-български произход Лика Янко; изложба в Тирана на художничката Фиоралба Сатка, завършила Художествената академия в София. Сотир Митрев събира и обобщава информация за историята, езика и традициите на населението в Мала Преспа, предстои издаване на книга в тази област. Митрев разширява и дейността на филиала в района на Мокра.
Етнокултурното дружество „Голо бърдо“ е създадено в началото на 90-те години в Тирана с председател Рамазан Чадри, дългогодишен авторитетен научен работник в Института по езикознание и литература при Албанската академия на науките. Дружеството развива дейност главно в областта на езикознанието и изследване на традициите на населението в Голо бърдо. Рамазан Чадри е автор на първия Албанско-български разговорник. Той работи и по издаването на учебник по български език за албанци.
Първите официални контакти на неговия лидер с отговорни фактори в България бяха установени по линия на сътрудничеството между дружеството и представители на ВМРО-СМД, развиващи през 90-те години връзките с нашите сънародници в Албания.
На срещи с тогавашния външен министър Надежда Михайлова (март 1999 г.), с президента Петър Стоянов (май 2000 г.), и заместник-министър Иван Петков (ноември 2001 г.), както и с бившия премиер Симеон Сакскобургготски (март 2003 г.), ръководствата на дружествата потвърдиха решимостта си да работят за възраждането и опазването на българския език и култура в Албания.
На срещи на високо и най-високо равнище България неколкократно поставя пред албанската страна въпроса за признаване наличието на такова население. В резултат албанската страна, която от години застъпваше становище, че това е проблем на българо-македонските отношения, бе принудена официално да заяви, че този въпрос следва да се решава между Албания и България. Албанската страна обаче продължи да твърди, че въпреки съдебната регистрация, пред официалните албански власти от страна на това население не са постъпвали искания за третиране като национално малцинство, като все пак даде да се разбере, че въпросът остава отворен за разглеждане.
В началото на септември 2003 г. дружество „Просперитет Голо бърдо“ сезира за своето съществуване и съответните органи на Съвета на Европа, с което бе положено началото на формалното му признаване и от международния фактор, с цел последващо и окончателно легализиране на статута на това население в Албания.
Покрай признаването на българите в Албания за малцинство изведнъж се оказа, че това е едва ли не дело само на колцина (евро)депутати и водачи на български организации в страната на орлите. Никой не иска и не може да отрича техните заслуги. Поздравяваме ги горещо! Но защо се забравя, че битката за каузата на българщината в Голо Бордо, Кукъс, Корча и Мала Преспа се възобнови преди 27 години, когато след половин век прекъсване тези райони бяха обходени от тричленна делегация на ВМРО-СМД.
София, 07.05.2019 г.
