На 26 октомври 1185г. във Велико Търново на светия празник Димитровден, избухва въстанието на братята Асен и Петър, довело до възстановяването на българската държава. При тържественото освещаване на новопостроената в Търново църква „Св. Димитър Солунски“, двамата братя поставят началото на въстание срещу византийската власт. Въстанието бързо обхваща земите между Дунав и Стара планина. Войната между въстаналите българи и Византия се води с променлив успех. Но през 1187 г. византийският император е принуден да подпише примирие (т. нар. “Ловешко примирие“) с Асен и Петър, с което признава възобновената българска държава.
Като причини, довели до избухване на въстанието, се посочват неблагоприятните за Византийската империя събития в края на 1185 г., когато в резултат на дворцов преврат настъпват сериозни вътрешни смутове и държавата започва да търпи поражения в битките срещу външни нападатели от запад и северозапад. Нахлулите в пределите ѝ нормани успяват да заграбят градовете Драч и Солун, като стигат чак до Одрин.
Точно в този момент византийският император се решава на една крайно противоречива мярка – да обложи българското население с извънреден данък, за да напълни хазната във връзка с предстоящата му женитба за унгарска принцеса. Това предизвиква внезапното надигане на населението в Северна България, към което се присъединяват и част от власите, живеещи отсам река Дунав.
Ход на въстанието:
Начело на въстанието застават двамата братя Асен и Теодор, които са недоволни от отказа на императора да им даде исканата от тях прония върху Трапезица и сегашния Царевец. Под тяхно ръководство въстанието избухва на 26 октомври 1185 г. За цар на българите и власите е провъзгласен по-големият от двамата братя – Теодор, който е коронясан под името Петър IV.
През лятото на 1186 г. византийският император Исак II Ангел решава да се справи с въстаниците и с голяма войска тръгва срещу тях. При невъзможността да му се противопоставят, Асен и Петър са принудени да изтеглят своята войска на север от река Дунав, където привличат куманите на своя страна. На следващата година въстанието придобива организиран характер и победите не закъсняват. За кратко време българите освобождават по-главните селища от Северна България (без Преслав) и успяват да проникнат през старопланинските проходи в Тракия.
Начало на Втората българска държава:
Опитът на императора повторно да разгроми българите не успява и през пролетта на 1187 г. той е принуден да сключи примирие с тях (т. нар. “Ловешко примирие“), с което фактически признава възобновяването на българската държава на север от Стара планина.
