Мнозина смятат, че сблъсъкът между Съветския съюз и САЩ е заради Куба, където Кремъл разполага ядрени ракети насочени към щатите. Истината обаче е, че кризата тръгва от България няколко месеца по-рано. През май генералният секретар на СССР Никита Хрушчов е на посещение в София. По време на разговорите и срещи на българо-съветската дружба български и руски шефове на разузнаването съобщават на Хрушчов, че американците тайно са разположили ракети с ядрен заряд в Турция и могат за 15 минути да ударят южния фланг на Варшавския договор и най-важните стратегически обекти на съветската страна.

На 20 май, същият ден, когато се връща от София, Хрущов свиква секретно съвещание, на което присъстват външният министър Громико, членът на Политбюро Микоян и министърът на отбраната маршал Малиновски. На това съвещание се взима решение да бъдат разположени ядрени съветски ядрени ракети на територията на Острова на свободата Куба. Още на следващия ден решението се обсъжда в по-широк състав. Анастас Микоян се обявил против и заявил, че с Америка и Запада трябва да се търси диалог и разбиране, за да се избегне военен конфликт. Хрушчов обаче отхвърлил мнението му и решението било взето. Започнало тайно прехвърляне на ракети с ядрени бойни глави и установки в Куба. Дори не бил сключен договор, а Хрушчов и Фидел Кастро се разбрали по „червения“ телефон.

Междувременно командването на Варшавския договор взима решение в България да се проведе мобилизация. В армията е въведена повишена бойна готовност. Специална част е била подготвена да замине със съветски военни кораби за района на Карибите, ако започне Трета световна война. А тази война наистина е била на косъм…

Руснаците наричат този критичен период Карибска криза, американците – Кубинска ракетна криза, а кубинците – Октомврийска криза.

Всичко започва на 14 октомври 1962 г., когато американското разузнаване съобщава на президента Джон Кенеди за наличието на стартови площадки на съветски атомни ракети на острова, и завършва само 13 дни по-късно, когато лидерът в Москва Никита Хрушчов обявява, че инсталациите ще бъдат върнати в СССР.

По онова време САЩ имат огромно превъзходство с ядрените оръжия. Те притежават над 300 междуконтинентални балистични ракети и флот от ядрени подводници, въоръжени с ракети „Поларис“. А руснаците имат само 6 установки. Разработването на съветските междуконтинентални балистични ракети Р-16 значително се забавя след октомври 1960 г., когато по време на катастрофата в Байконур загива целия технически екип.

През 1961 г. САЩ започват разполагането на 15 ракети „Юпитер“ със среден радиус на действие край Измир, Турция, които директно заплашват градовете в западните части на СССР.

Когато в София Хрушчов научава за това, той реагира много бурно и заявява, че Вашингтон му е нанесъл лична обида. Разполагането на руски ракети в Куба бил неговият отговор. „Ще ни ударите, но и от вас няма да остане много“ – заплашвал Хрушчов. Съветските ракети със среден радиус на действие, които поразяват на 2000 км, могат да стигнат до Вашингтон и голяма част от американските бази с атомни бомбардировачи.

СССР изработва план за разполагането им през май 1962 г. и в края на юли над 60 техни кораба вече са на път за Куба. Шефът на ЦРУ Джон Мъкон предупреждава американския президент, че някои от плавателните съдове пренасят ракети. Кенеди обаче смята, че Кремъл няма да се реши на радикални действия.

Американците подценяват и последващи сведения на ЦРУ, че ракетните бази вече се строят в Куба.

На 14 октомври обаче самолет U-2 открива строителната площадка за ракета SS-4 край Сан Кристобал. В следващите три дни наблюдението от въздуха показва, че четири площадки са в бойна готовност.

Едва на 22 октомври Кенеди обявява в телевизионна реч за откритието и заявява, че всяко изстрелване на ракета от Куба ще се счита за атака на СССР, на която ще ѝ бъде отговорено по съответния начин. Той предупреждава, че военните са подготвени за всяка възможност и обвинява Москва за ескалацията на напрежението. САЩ започват морска блокада на Куба, за да се спрат нови съветски кораби.

Кенеди свиква специална група в Белия дом, която става известна като Изпълнителен комитет на Съвета за национална сигурност. Незабавното бомбардиране е отхвърлено като вариант, защото това би било начало на Трета световна война. Налага се мнението за дипломатични действия. Избрана е блокада и е планирана инвазия, за която се мобилизират войници във Флорида.

Оказва се обаче, че ЦРУ се е заблуждавало, че кубинските и съветските войски са около 100 хиляди. Били са 270 000 души. Освен това ядреният удар срещу САЩ би бил катастрофален. Кенеди е бесен и бърза с решение.

Хрушчов и Кенеди вече са „успокоили топката“…

САЩ получават пълна подкрепа на своите европейски съюзници, по-специално от подкрепата на президента на Франция Шарл дьо Гол. Английският министър-председател Харолд Макмилан, както и по-голяма част от международната общност, обаче настоява за дипломатическо решение.

На извънредно заседание на Съвета за сигурност на ООН американският посланик Адлай Стивънсън опитва да принуди съветския посланик Валериан Зорин да отговори на въпроса за съществуването на ядрени оръжия, използвайки знаменитата си реплика „Не чакайте превода!“. След отказа на Зорин, Стивънсън показва снимки, направени от американски разузнавателен самолет, които показват ракетни установки в Куба.

Москва е принудена да отговори. На 23 и 24 октомври Хрушчов изпраща съобщения на Кенеди, в които твърди, че СССР има мирни намерения и ракетите са за подсигуряване на мира. Въпреки това, предлага две спогодби на американското правителство. Едната е изтегляне на ракетите в замяна на гаранция, че САЩ няма да удари Куба. Втората спогодба е излъчена по радио Москва на 27 октомври и изисква премахването на ракетите от Турция.

Кризата достига своя връх на 27 октомври, когато самолет U-2 е свален над Куба и пилотът загива, а друг самолет U-2 е прихванат в Русия в района на Сибир.

На същата дата американски кораб разкрива присъствието на съветска подводница B-59 с торпедо с ядрена бойна глава в близост до блокадата и само по чудо не избухва война.

Отговорът на Кенеди е публично да приеме първата спогодба и да изпрати брат си Робърт Кенеди, който активно участва в разрешаването на конфликта, в съветското посолство, за да приеме тайно втората. Премахнати са и ракетите от Турция.

Съветските кораби се връщат и на 28 октомври Хрушчов съобщава, че е наредил изнасянето на съветските ракети от Куба.

Ядрената война наистина се разминава на косъм. Чевечеството си отдъхва.