Макронисос е неголям скалист остров на 50 км в морето югоизточно от Атина. Намира се на 3 км източно-югоизточно от брега край гр. Лаврион. След него на ок. 15 км в същата посока е разположен по-големият о. Кеа.
Административно е включен в ном Цикладски острови, но не е част от архипелага. Днес практически е необитаем. Има удължена форма в направление югозапад – североизток. Дълъг е 13 км, широк е 500 м. Обща площ ок. 18 кв. км. Най-високата точка е на 281 m. в северната част. Има 28 километра брегова линия. Разполага с няколко извора, които често пресъхват.
История
„Британик“
В пролива между островите Макронисос и Кеа на 21 ноември 1916 г. след експлозия (вероятно от мина) потъва „Британик“ – британският кораб-близнак на злополучния „Титаник“. Това е най-големият кораб, загубен през Първата световна война.
Макар и първоначално да е предназначен за пътнически превози, заради войната е използван като болница с екипаж 860 души и капацитет 675 души – ранени (300) и медицински персонал. На борда не е имало цивилни граждани. Загиват 30 души.
Историята е пресъздадена в американско–британския игрален филм „Британик“ от 2000 г.
Концлагер
Тук гръцкото правителство през пролетта на 1947 г. създава най-големия концлагер на Балканите. В него са хвърлени огромен брой егейски българи. Много от тях, включително непълнолетни, са избити или загиват от нечовешките условия и изтезанията на гръцката жандармерия, под чието ведомство са концлагерът и военният затвор, образуващи мрачния комплекс Макронисос. Оцелелите остават осакатени, ослепели и душевно смазани хора, доживотни инвалиди.
В концлагера попадат и хора от други ентически малцинства и неудобни за властта гърци като поета Янис Рицос, композитора Микис Теодоракис и пр., но на много от тях нечовешките издевателства са спестени, за разлика от беломорските българи, чиято единствена вина най-вече е, че не желаят незабавно да се погърчат.
Христо Лагадинов, сам той под смъртна угроза, в свое писмо до Методи Кърпачев описва трагедията на 50 българчета от Костурско на възраст между 13 и 17 години, които въпреки заплахите с мъчения и смърт заявяват, че са българи и няма да се нарекат гърци. Веднага няколко от тях са удавени в морето по заповед на коменданта черния полковник Тома Сильо. Това не сломява останалите българчета и затова те са подложени на инквизиции и са изнасилвани от гръцките военни полицаи, воглаве с коменданта. Тези издевателства довеждат децата дотам, че те посягат на живота си, но никое от тях не се нарича грък.
До закриването на концлагера (1957) и преместването на военния затвор (1960) в ада на Макронисос са репресирани между 50 000 и 100 000 души. Точният им брой не може обективно да се установи, тъй като броят на многото загинали тук и до днес е неизвестен.
Памет
Поради мрачната му история островът е считан за паметник за Гражданската война и всякакви промени по него са забранени по настояване на гръцкия министър на културата Мелина Меркури
Непростимо е, че сега, за да бъде забравен концлагерът на Макронисос, мястото се рекламира като дестинация за морски туризъм, което е все едно Аушвиц да бъде лансиран на туристическия пазар като място за развлечение.
