Другите за нас или какви бяхме, какви станахме
Жером-Адолф Бланки, френски икономист, брат на Луи-Огюст Бланки, пише и издава в Париж през 1843 една книга, наречена Voyage en Bulgarie pendant l’année 1841 ( Пътуване из България през 1841 година):
„Българите не приличат много на гърците. Гръцката раса е по-префинена, по-класическа, но и по-безчестна и по-слабо религиозна от българската. Българите са, общо взето, миролюбиви, търпеливи, работливи и гостоприемни. Те имат по-чисти нрави от гърците и са по-сдържани, по-искрени. На тях за всичко може да се разчита. Гърците обичат шума, войната, движението и интригите. Българите са скромни, предпазливи, пестеливи и разумни. Българите са германците на Турция, а гърците са нейните италианци. Българите и гърците не се обичат …“
Бланки е много негативно настроен спрямо мюсюлманите и тяхната религия. И все пак ето един цитат от книгата:
„Въпреки това справедливостта изисква да признаем добрите резултати от някои предписания на мюсюлманската вяра. В Турция няма бедни, защото всеки протяга милостива ръка на бедняка. Чувството за равенство преобладава. И най-нисшият слуга може да стане господар и да бъде достоен за този ранг, ако е интелигентен и кадърен. Простотата на джамиите се равнява на тяхната внушителност и на отличната им поддръжка. Няколко строфи от Корана по стените, два амвона, низ от цветни стъклописи под свода, чисти рогозки за богомолците – това са единствените украси.
Нежността на майките към децата е пословична. Душевноболните, старците, идиотите са обект на постоянна грижа. Религиозното чувство е вдъхнало дори и на най-големите грубияни известен респект към личното достойнство, от който те рядко се отклоняват.“
***
Алфонс Мари Луи дьо Ламартин, около 1832г. -1833 г. :
„Българите са многобройно и здраво население, все още подвластно, което, по-многобройно и по-способно за самоорганизиране от турците, ще се освободи с една дума. “
. . “ Там можах да проуча вътре в самите семейства нравите на българите; това са нравите на нашите швейцарски и савойски селяни: тези хора са простовати, меки, работливи, изпълнени с уважение към свещениците си и с усърдие към религията си; това е източното православие. Свещениците са прости селяни, орачи като тях. Българите са няколкомилионно население, което непрекъснато расте. Те живеят в големи села и в малки градове, отделени от турците; един или двама турци, упълномощени от пашата или аянина, обикалят цяла година тези села, за да събират данъците. Извън тях и някои повинности, те живеят в мир и според своите нрави. Облеклото им е като това на селяните от Германия. Носиите на жените и момичетата приличат приблизително на тези от швейцарските планини. Те са красиви, живи, грациозни. Нравите ми се видяха чисти, въпреки че жените не са забулени, както в Турция, и посещават свободно мъжете. Видях селски танци сред българите, както в нашите френски села. Те презират и мразят турците; те са напълно зрели за независимостта си и заедно със сърбите, техните съседи, ще положат основите на бъдещите държави на Европейска Турция. Страната, която обитават, ще бъде, скоро една прелестна градина, ако сляпото и глупаво потисничество не на правителството, но на турската администрация ги оставеше да обработват земята в малко по-голяма сигурност — те имат страст към земята.“
***
Робер дьо Бурболон, личен секретар на княз Фердинанд, в писмо до своята майка за впечатлението си от българите след първите четири месеца на своя престой в България (м. декември, 1887 г.):
„Българите решително са много интелигентни хора и биха могли да създадат истинска държава. Всичко, което желаят в момента, е да бъдат спокойни и свободни. Свободни още не значи независими, защото, както знаеш, те са васални на султана и още не е дошло времето да се отърсят от тази зависимост. Но те мечтаят за това и се опитват, преди да се освободят, да заздравят страната си, да я цивилизоват. Българите са извънредно сериозни, работливи и упорити. В тях няма нищо дребно и лекомислено. Нечувствителни към външната, естетическата и артистичната страна на нещата, те са преди всичко и във всичко практични реалисти. Като при това са много съобразителни, недоверчиви и лукави. Усещаш, че всичко изучават,“разнищват“, като непрекъснато внимават да не ги „преметнат „.
Убеден съм, че това е нация с голямо бъдеще!“
