Много са случаите в българската история, които показват, че превратностите на живота и тежките изпитания не могат да прекършат силата на човешкия дух. Днес, в рубриката „Военен календар“, ще ви разкажем за един българин, който въпреки че губи в битка десния си крак, не изоставя своята бригада и е на фронта до края на Голямата война. 
На 24 октомври 1865 г. в Прилеп, Македония, е роден генерал-майор Григор Кюркчиев. Участва като юнкер в Сръбско-българската война (1885) и се сражава при Драгоман, Сливница и Пирот, след което завършва Военното училище в София (1885). Служи в пехотата (8-и пехотен резервен полк, 18-и пехотен етърски полк, 19-и пехотен шуменски полк) и като началник на 19-о полково военно окръжие (1909), помощник-командир на 3-ти пехотен бдински полк (1911) и командир на дружина в същия полк (1912). По време на Първата балканска война (1912 – 1913) командва дружината в боевете при Лозенград, Люлебургаз, Изетин и Ялос. През юни 1913 г. поема командването на 65-и пехотен полк, с който се сражава във Втората балканска война (1913) срещу сръбските войски. От август 1913 до септември 1915 г. е командир на 24-ти пехотен полк.
В Първата световна война (1915 – 1918) командва 2-ра бригада от 11-а пехотна македонска дивизия и воюва на Южния фронт в Македония. Тежко ранен в боя при с. Долно Чичево (1 ноември 1915) генерал Кюркчиев загубва десния си крак. След като се възстановява отказва да служи в тила и с дървен крак отново се връща на фронта. До края на войната е начело на бригадата, а войниците му изработват специален стол – носилка за любимия си командир, с който го носят по скалите и върховете на Беласица. 
Излиза в запаса през август 1919 г. и до 1922 г. е председател на Главната ликвидационна комисия.
Кавалер е на военния орден „За храброст“ ІІІ степен 2 клас и IV степен 2 клас.Загива при атентата в църквата „Св. Неделя“ на 16 април 1925 г.
