Втората част за тази част на Балканите нека обърнем внимание на друга една общност , която дълги години бе плод на политически инжинеринг на слугите на Коминтерна , а сега продължава чрез техните протежета , като се измислят разни непонятни поне за мен нации или пък под формата на защита на правата им и свободите им вследствие на нищо неоправдания насилствен начин по който тогавашната комунистическа власт се опита да смени имената им се роди една антибългарска партия , която използува такива например като Ефрем Моллов като задкулисно средство за натиск върху официалната власт . Сами се досещате , че ще говорим за помаците . Една общност , а не етнос ,която е част от България , от българския етнос и всичко което произтича от това . Дълги години разменна монета на различни политици – с гласовете на първенците на тази общност Радославов прокарва решението за влизането ни в ПСВ сега друга една държава се опитва да продължи комунистическата политика преди години . Казусът Радиван Ходжа разбули една действителност в Беломорието , която ни кара да чувствуваме гняв в душите си . Гърците предпочитат тази общност да бъде турцизирана и да бъде средство в ръцете на Турция само и само в Ксанти и Гюмюрджина да не звучи българска реч . Можем спокойно да кажем , че пак не са успели Затвореността и капсулираността им е спомогнало това да не стане . Все пак трябваше да се запозная с книгата на моята именита съгражданка Таня Мангалакова – Нашите в Гърция за да имам основание да пиша така . От нея е видно , че помаците от двете страни на границата се считат едно и именно отварянето на границата е спомогнало за засилване на процеса ако можем да го кажем на българизация на тази общност . Празнуването съвместно на техни празници , пътуванията в двете посоки са фактор , който наистина поне според мен ще намали радикалния ислямистки натиск върху тази общност . Иначе имам лични спомени , когато преди години моя баща като туристически водач ме е водил в българската част за едни трудолюбиви хора , които искат същото както и ние православните българи . Минали са години , но в паметта ми се е запечатала онази отрудена жена от Мугла , която ни донесе чай и дойде да види колегата на дъщеря и , която както покойния ми брат учеше в ТУ в Русе .Запечатало се е жеста на домакина ни в Сърница , който разреши да видя как се тъче , а дъщерите му не бяха сложили було . Смешно е как ни посрещнаха в Мугла хлапаците показвайки своите емоции , като ни замеряха с картофи след поискания мач от тях . Тогава тези които играха с тях дълго ги боляха краката , защото местните играха така сякаш е световно първенство . В паметта ми нахлуват образите на Камен Боляров , Мустафа Маньо Шарков , Адил Джуров , на родненци . Тези хора са довели нещата до там , че мюезин не е пеел в Родопите на никой друг език освен българския . Нахлуват спомени за покръстителските акции след войните в този район . Оставаш с впечатление , че по време на Царство България се е държало повече на патриотизма , защото помашката общност независимо от глада , който се е ширел след войните , тези акции и всичко друго не са се поддали на увещанията на сръбски и гръцки емисари да се вдигнат на бунт против официалните български власти . Да ще добавим и Ахмед Ага Тъмрашлията , но помашката общност е показала , че това което са сторили Ахмед Ага и неговите чапкъни не се подържа от всички и са много примерите как именно помаци участвували в сраженията при Батак са спасявали българи от лапите на главорезите . Всичко това както за общността отсам границата се отнася и за оттатък , защото в книгата на г-жа Мангалакова се вижда топлотата с която са я посрещнали и са я приели за своя . А това може да направи само хора , които са от един етнос
Реших да направя няколко публикции за това което ме боли в душата , защото от няколко години след като по интернет успявам да пътешествувам по целия Балкански полуостров видях и научих неща , които никъде и никога няма да намеря в учебниците . Така е с помаците или нашите в Гърция . Все пак се оказа , че се правят изследвания в България , но се оказах прав . Нашата наука още в плен на секретността , която витаеше из научните кабинети по времето на соца , за да не научи империалистическия враг за това не популязира въобще какво прави и с това дава възможност за лъжливи интерпретации и фантасмагории , които се разпространяват из публичното пространство . Това дава възможност на политически инжинери , като слугите на Коминтерна и идеолозите на мегали идеята да говорят за помашки етнос . Ако те прочетат биографиите на личностите , които изброих ще видят , че именно комунистически активисти след 9 .09 1944 г обявяват за фашисти тези , които държат на българското в Чеча и Родопите , а те самите се опитват да турцизират местното население . Звучи доста познато на днешно време
Време е наистина самото българско общество веднъж завинаги да разбере , че ако ние сами не са размърдаме нещата няма да се променят . А иначе като чета за Едрелесс описан от Таня Мангалакова звучи твърде български
