Информация на в. „Македонска трибуна“ от 7 юни 1956 г. за съдебния процес срещу поета Венко Марковски в Скопие.
Признавам си, че дълго време съм бил предубеден към Венко Марковски. Това се дължеше на едно предаване, мисля, че бе на Би Би Си от периода на желязната завеса, в което се казваше, че ако Венко Марковски наистина се е чувствал българин, е щял да го напише в излязлата нелегално в Югославия негова книга „Съвременни парадокси“.
Вероятно поради тази причина съм бил подминал и статията в този брой на вестника, който си донесох от конгреса на МПО в Торонто през 2000-та година.
Прочетох я едва тези дни и след 35 години си промених мнението за Венко Марковски. Той просто не е могъл да напише, че е българин, защото издаването на „Съвременни парадокси“ е не само нелегално, но и анонимно. За да прикрие авторството, групата около Венко Марковски превеждат текста на хърватски. Именно поради тази причина Венко Марковски е разкрит цели 2 месеца след разпространението на книгата. Като прочетете статията, ще разберете как е станало това. Не знаех, че в групата на Венко Марковски е бил и един от най-известните по това време македонски композитори Кирил Ташков.
Важното е, че по време на съдебния процес в Скопие Венко Марковски заявява, че е българин. Парадоксът е, че самият съдия избухва и също признава, че в Македония живеят българи. Годината е 1956. Също част от общата ни история.
След като и аз в зряла възраст научих това, с чиста съвест мога да кажа, че за мен Венко Марковски си остава герой!
Имам и допълнителни аргументи. Обикновенно се твърди, че Венко Марковски е осъден в Югославия като информбюровец. Това твърдение обаче е злонамерено и категорично не е вярно. Резолюцията на Коминформбюро е през 1948 г. След смъртта на Сталин новият съветски лидер Никита Хрушчов започва курс на сближаване с Тито. Така се стига до Белградската декларация от 1955 г., която е повратен момент. Хрушчов оказва натиск върху Тодор Живков и той обещава да продължи политиката на Георги Димитров по македонския въпрос. Така се стига до второто насилствено преброяване в Пиринска Македония през 1956 г., при което хората отново с административен натиск са регистрирани като македонци. У нас за това престъпление на режима все още не се говори.
В тези условия Венко Марковски осъзнава, че е напълно сам, няма външни фактори, които да му помогнат. Много по-късно разбрах, че е имал подкрепа от Иван Михайлов. И точно в тези условия през 1956 г., изоставен сам, Венко Марковски гордо заявява, че е българин. У нас промяната в курса започва в началото на 60-те. Това прави възможно Венко Марковски да се установи в България.
Има над какво да се поучим…
