ИСТОРИЧЕСКИ ХРАМ „Св.ТРОИЦА“ гр.СТАРА ЗАГОРА СТАРАЗАГОРСКА МИТРОПОЛИЯ

В 1700 година турската власт позволява на
населението да слезе от Средногорието и да основе с.Ново село на отстояние 4
километра от града.Постепенно градът става зависим в продоволствено
отношение от българското население, поради което турската власт разрешила
поетапното заселване на българите в Стара Загора. Първото заселване става около
днешния храм „Св.вмч.Димитър“, второто заселване – около храм „Св.Въведение
Богородично“ и третото заселване около храм „Св.Николай“. След заселването
постепенно се изграждат и храмовете. Единствено в най-бедната махала „Гибран“
не бил построен храм а хората били обслужвани от храм „Св.вмч.Димитър“.
Постепенно у българското население в Гибран узрява идеята и желанието за
построяването на енорийски храм. Основни сведения за построяването на храм
„Св.Троица“ черпим от „ Хронологическото описание на по-важните и
забележителни събития в гр.Стара Загора в черковно, училищно и
общонародно отношение през ХІХ век“, на Хаджи Господин Савов, както и
изследването на църковния историк и богослов Недьо Александров. Желанието и
ентусиазма на хората се материализирал в 1863 година, въпреки събитията около
заточението на българските владици, храм „Св.Троица“ бил завършен.
Изписването на иконите започва възрожденеца Николай Павлович, роден в
Сливен 1835г., син на възрожденския учител Христаки Павлович /1804-
1848г./,завършил Виенската художествена академия а в последствие и
Мюнхенската худ. академия. Той работил около една година, но не довършил
иконопистта поради започналата руско-турска освободителна война, при която на
19 юли 1877 град Стара Загора е унищожен ,а храмът бил разрушен и изгорен до
основи, а в двора и храмовата постройка били изклани повече от 2500
православни християни, потърсили там убежище.
До опожаряването на Стара Загора, храм „Св.Троица“ развива и
училищното дело изграждайки в 1864 година девическо взаимно училище а в
1865 год. мъжко взаимно училище.
Храм „Св.Троица бива възстановен в 1884 година, а в 1923 година
последователно е поставено дюшеме и в 1925 година и е осъществено
препокриване на същия. През 1910 година, председателя на църковното настоятелство отец Георги Клисаров подема инициативата за построяването и на
мавзолея-костница в който намират покой костите на избитите православни
християни в храма и махалата.
С възстановяването на храма 1884 година, същия бил осветен от Търновския
митрополит Климент. Веднага след освещаването на храма, в 1899 година се
замисля и неговото стенописване, видно от надписа над южната олтарна врата, от
който заключаваме, че част от олтара ,вече, частично се изписал. Подготовката за
цялостната зография започва през 1944/45 година, а през 1946г. известният зограф
от руски произход Николай Ростовцев поема цялостната зография.
Строежа на камбанарията започва от отец Георги Клисаров, непосредствено
след изграждането на мавзолея-костница – 1911 година и завършва в 1913 година.
При подготовката се планирало камбанарията да е снабдена с големи камбани и
да бъде устроена като тази на храм паметника в гр.Шипка, но идеята не се
осъществила поради започналите войни.