Междусъюзническата война от 1913 г. окончателно затваря вратите на българските училища и на другите културни и обществени организации в Солун. Ето как описва последното празнуване на „Кирил и Методий” в Солун – учителят Драган Зографов „Бях учител в Солунската мъжка реална гимназия „Св. Св. Кирил и Методии”. Директор тогава ни беше д-р Тодор Дечев, родом от Разград, завършил химия в в Цюрих. Между другите ми колеги ще спомена известния икономист и автор на френско-български и българо-френски речник Атанас Яранов от гр. Кукуш и още Георги Баждаров, Кирил Пърличев, Иван Снегаров и др. Пред смаяните погледи на солунчани, застанали на разтворените прозорци и балконите от двете страни на главната улица и през шпалира от пъстроцветна навалица минувачи, търговци и занаятчии, стоящи пред магазините и гледащи с любопитен интерес, а някои и с тревога тая мощна манифестация на българския дух…
Зографов, Драган .Статия „Последното празнуване на „Кирил и Методий”в Солун, поместена в книгата „Пламъкът на Солунския светилник”, София, 1970 г., стр.136,138
Последният ден на солунските гимназии описва и учителя по гимнастика, швейцарецът Д. Бланшу : На 18 юни всички български училищни помещения са в гръцки ръце. Част от кабинетите и библиотеките след погрома се пренасят с параход в стара Гърция, а останалото е разграбено и опожарено. Така изчезва и голямата картина „Разрушението на Помпей от преподавателя по рисуване – италианеца Буфети – рисувана с креда. Този скъп спомен от него изчезва за поколения след разгрома над българщината в Солун през трагичното лято на 1913 г.”
Но животът на Солунските гимназии непрекъсва. Заслужено Йордан Ванчев ги нарича стожери на българската национална свяст в Македония, ковачница на бележити патриоти – революционери, на видни представители на българската научна мисъл, на изтъкнати дейци на културното и политическото поприще. Тя странствува в Струмица, Щип, отново в Струмица. След Ньойския мирен договор 1919 г. Солунската гимназия “Св. Св. Кирил и Методий” е преместена от Струмица в Петрич. Тук тя е само една учебна година 1919/1920 . Загрижени за съдбата на учебното заведение, посочвайки трудните условия, учителския колектив прави мотивирано предложение до Министерството на просветата, гимназията да бъде преместена в Горна Джумая. Така започва нейния втори период. През първите две учебни години тя се помещава в опразнените турски казарми, които се намират извън града. Отзивчивото гражданство на Горна Джумая и околността, за един изключително кратък период от време, успява да събере внушителната сума от 52 хиляди и 500 лева,необходима за ремонтна помещенията и пригаждането им за нуждите на новото училище, доказвайки по най-добрия начин, колко високо цени образованието в града. (снимката и документите се съхраняват в Регионален исторически музей – Благоевград)
