РОДОПСКИ КЛИН ОТ ТРИГРАД
__________________________________
Триград е китно селце, разположено на 1240 м надморска височина в Родопите, почти до границата ни с Гърция и е известно с природните си забележителности и гостоприемството на местните хора. Доказателството е и този клин, чиято рецепта знам от баба Къдричка от Триград. Вече съм представял нейния пататник и рецептата се радва на много добри отзиви. Днес няма да Ви разказвам за баба Къдричка, а малко повече за Триград…
Множество археологически находки показват, че селото води началото си от дълбока
древност. В околностите са открити пещерни жилища и тракийски селища. Предполага се, че името на селото произлиза от факта, че преди на това място са съществували три по-малки села. Според други името е такова, защото през годините селото е опожавярано и съграждано отново три пъти…
Типичната природа на Родопите разгръща цялата си прелест в околностите на Триград. Величествените иглолистни гори със стари борове се редуват със свежи поляни, а високите мраморни скали са окичени със здравец и силивряк.
Силиврякът (Heberlea rhodopensis) e балкански ендемит и защитен реликтен вид. Растението е от преди последния ледников период т.е от преди около 2 милиона години. То е уникално и известно със своята анабиотична сухоустойчивост – може да преживее в изсушен вид 20 и повече години, а след това отново посадено да се върне към живот. Това е причината да наричат силивряка „възкръсващо цвете“. Другото му име сред местните е „Орфеево цвете“. Легендата разказва, че входът през който Орфей слиза в подземното царство е там, край Триград – пещерата Дяволското гърло. Мистерията около нея е, че каквото погълне пещерната река никога повече не излиза на повърхността. Все пак Орфей е успял да се върне, заедно с Евредика, но нетърпеливостта му го накарала да се обърне, за да я зърне и я загубил завинаги. Излизайки от пещерата и плачейки, всяка негова сълза докоснала скалите се превърнала в Силивряк и днес…на изхода от пещерата Силиврякът е още там да напомня за нетърпеливостта и една трагична любов…
На 7-ми август в Триград се честват Орфическите мистерии. Древни езически ритуали, останали от тракийско време и кукерски шествия се съчетават с родопските народни песни. Този своеобразен фестивал е и празникът на селото и всяка година привлича много туристи…
Триград е място, което от векове е запазено непроменено, останало далеч от шумния и забързан съвременен свят. Незабравимо е всяко гостуване там – великолепна природа, гостоприемство и вкусна родопска кухня, от която днес ще приготвим Триградски клин по рецептата на баба Къдричка.
ПРОДУКТИ
За тестото:
▪︎ Брашно – 250 до 300 гр
▪︎ Вода (леко топла) – 200 мл
▪︎ Оцет – 1 чаена лъж.
▪︎ Сол – 1 каф.лъж.
За плънката:
▪︎ Ориз – 200 гр
▪︎ Сирене – 300 гр
▪︎ Кисело мляко – 200 гр
▪︎ Яйца – 6 броя
▪︎ Масло – 100 гр
▪︎ Сода бикарбонат – 1 каф.лъж.
▪︎ Сол – на вкус
Рецептата може да се изпълни и с готови „къпани“ кори (3 броя) или с пакет фино точени кори и да си спестите месенето и точенето, но ще има известна промяна във вкуса.
ПРИГОТВЯНЕ
В тенджера сложете измития ориз и добавете вода в съотношение 1 част ориз : 3 части вода (600 мл в случая). Посолете деликатно, но внимавайте, защото сиренето също е солено! Сложете ориза да се вари. Когато заври, намалете огъня на средна сила и варете под капак ориза почти до готовност. Той трябва да е една идея по-твърд и почти да е останал без вода. Пропорцията, която давам (1:3) е точна и ако правилно варите ориза, няма да се наложи да доливате вода, нито оризът ще остане суров.
Добавете половината от маслото в горещия ориз заедно с 1/3 от натрошеното сирене. Бъркайте непрекъснато докато маслото и сиренето се стопят от топлината. По този начин овкусяваме „голия“ ориз, който на този етап жадува за аромати. Това е една от тайните на баба Къдричка за хубавия Триградски клин. Ако изчакате оризът да се охлади и тогава да слагате сиренето – няма да се получи уникалният родопчански вкус.
Оставете ориза без капак да се охлажда, а през това време замесете тесто като за баница от: брашното, водата, оцета и солта. Оставете да почине под кърпа / фолио за 15 минути и разделете на две топки – едната по-голяма от другата. Разточете 2 кори. По-голямата кора ще бъде основата на клина.
Когато плънката се е охладила се добавят яйцата и останалите 2/3 от натрошеното сирене. За финал се добавя содата към киселото мляко, разбърква се добре и ги изсипваме при ориза. Разбърква се за последно и се опитва на сол. Сега стигаме до въпроса с подправките. Баба Къдричка прави пататника с джоджен, но клина оставя без подправки. Той трябва да има вкус на пресни яйца, на домашно сирене и масло. Каква по-добра подправка от това?!
В намазнена тавичка (моята е с диаметър 30 см) се поставя по-голямата кора, така че краищата й да излизат извън борда на тавата.
Изсипва се оризовата плънка и се разпределя равномерно.
Краийщата на долната кора се загръщат навътре и се намазват с малко масло.
Отгоре се поставя по-малката кора и краищата й се защипват с тези на долната кора.Автентично клинът се пече в тавата отгоре на печката, защото се прави в големи тави за гостите и не пасват на никоя фурна. Тавата периодично се върти, за да има равномерно изпичане. Когато клинът е изпечен с помощта на дървена дъска или друга тава се обръща. Дъното на тавата за печене се намазнява отново и тогава се плъзга клина обратно в тавата, така че да се изпече и от другата страна. Когато клинът е обърнат, горната запечена страна се намазва обилно с масло. Не подмазвайте такивчката с масло, защото при печенето отгоре на печката то ще прегори и ще даде горчив вкус.
В съвременни условия клинът може да се пече във фурната само на долен реотан и да се направи това традиционно обръщане.
Ако искате да си спестите време и суетня около фурната – може да печете отгоре и отдолу едновременно и пак ще имате вкусен клин, но няма да е точно като триградския.Ако изберем да печем от двете страни във фурната рецептата продължава така:
Горната кора намазваме с един разбит жълтък в 1-2 суп.лъж. вода (в плънката на клина сме сложили 5 жълтъка и 6 белтъка), след това с остър нож правим дупки на няколко места в горната кората, за да може да излиза парата.
Поставяме в предварително загрята на 170 градуса фурна и включена да пече от двете страни. Клинът се пече до готовност (около 40 мин.). Изваждаме родопския клин и намазваме горната кора обилно с масло. Сервира се с хубава домашна лютеница.
ДОПЪЛНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИАко ползваме „къпани кори“ – слагаме 2 кори за основа (между тях намазваме с масло), след това плънка, загръщаме краищата на долните кори навътре, намазваме и тях с масло, поставяме горната кора и краищата й подпъхваме под долните кори.
Ако ползваме фини точени кори – тогава първоначално разделяме корите от пакета на две половини, по равно. На дъното на тавата слагаме няколко цели кори (като намазняваме между тях) и ги разполагаме така, че краищата им да излизат извън тавата за печене. След това произволно накъсваме останалите кори от едната половина на по-дребни парчета и ги разпределяме в тавата. Отгоре се поставя плънката и в обратен ред – част от другата половина на корите накъсваме и подреждаме произволно. След това загръщаме краищата на долните кори навътре и ги поръсваме с олио / разтопено масло и за финал си оставяме няколко цели кори с които покриваме всичко, а краищата им подпъхваме под долните кори.
ЗНАЕТЕ ЛИ ЧЕ…В тракийската кулинарна традиция има баница, която е „сестра близнак“ на родопския клин и се изпълнява по абсолютно същата рецепта, но вместо ориз се ползва сварен булгур и логично се нарича „Булгурица“, но за нея някой друг път.
Като за финал да кажа, че нито кметството, нито общината са ми платили за тази „реклама“, но нямам нищо против ако някой властимащ на местно ниво се ВДЪХНОВИ как правилно се прави реклама 
Сполай Ви !
