Нашите в Гърция КАТО В ЮЖЕН ТИРОЛ Таня Мангалакова

„Ако помаците не земем да писваме майчиния език, се ша ни имат като тева да играт с нами майтап”, коментира приказката Ахмет Имам в Ксанти.

Независимо от страховете на местните хора, че ще бъдат асимилирани и ще изгубят културата си, в обединена Европа има примери как периферни и малки малцинства пазят своята култура. За да вдъхно оптимизъм на моя гид от Ксантийско започвам да му разказвам за Южен Тирол, наричан на италиански Алто Адидже, където в долините на Долмитите Долмитските планини живее малка екзотична общност от около 35 хил. души, общуваща на ладински говор, който е от реето-романската група в романската езикова фамилия.

Тази група живее в автономна провинция Болцано, а също в провинция Трентино в Северна Италия. През Първата световна война военната линия между Австрия и Италия минавала през долините на ладините, до 1918 г. те са в Австро-унгария, но след войната и разпада на империята те преминали към Италия, където са и до днес. Има прилика в географията на помаците от Гърция, които населяват Южните Родопи, и говорещите ладински в Южен Тирол, където са едни от най-красивите планински курорти на Италия. В китните малки селца с алпийски хотели в долините има табели, написани на три езика – италиански, немски и ладински.

Долините на ладините са били един от най-изостаналите и изолирани райони в Италия. До 70-те и 80-те години ладините живеят бедно, заради периферния планински район, в който се намират. През 80-те и 90-те години тук има големи инвестиции и започва бум на туризма. В района се строят лифтове и пътища, хотели, пансиони. Ладините започват да печелят от планината.

Сега в тази част на Северна Италия е рай за скиорите, има 1200 км писти. Според изследването „Евромозайка” ладинският език е жив и звучи в Долмитите, той се изучава в малки китни селца като Вар Бадиа, Гардена, Авизио, Ливиналонго. Този уникален език все още се използва във всекидневното общуване масово във Вал Бадиа, Гардена, Авизио, Лининалонго, Ампецо.

Родопите биха могли да се развият по модела на Южен Тирол, географското си положение, което комбинира възможности за планински туризъм и близкото Бяло море. Разбира се в умален вид, защото планината в България и Гърция е малка и твърде ниска и няма смисъл от хиляди километри ски писти……

Освен европейските механизми за защита на уникалните езици и култури важни са и контактите между „нашите” от двете страни на Родопите. От „Александровите къщи” в Златоград през летните уикенди се организира тур до Бяло море за 17 евро с включени напитки. В Момчиловци също се предлага подобна екскурзия до плажове край Кавала. Тръгвайки към курортите на Гърция, много български туристи избират да пътуват през минават през Южните Родопи, където местните хора общуват на стар български говор. Това е една все още непозната част от Гърция, която ние, хората от „стара България”, бихме могли да опознаем по-добре.

Родопите най-сетне трябва да се свържат с хубави пътища. Представители на българските власти и бизнес настояват час по скоро да започне строителството на пътя Рудозем-Ксанти от българската граница до гръцкото село Димарио (Демерджик), за да се отпуши планираният от 20 години транспортен коридор между Средните Родопи и Северна Гърция. Пътят Златоград-Ксанти е ограничен, по него не могат да се движат автобуси и камиони и движението е като по „козя пътека” шегуват се български бизнесмени.

Моят гид Ахмет Имам все пак е доволен от отварянето на граничния пункт Златоград-Термес: „Българската държава нами стори млого хубаво, оти няма да заборавими нашия език. Дохождат българите и рачат не рачат нашите говорят с българите. Дохождат нашите в България и врит лафят помацки, оти българите не лафят ни турски, ни гръцки.”